— Ако човек можеше поне да запуши, Следотърсачо — забеляза старият моряк, — тази каюта би му се сторила по-удобна. Защото, да ви призная, вие така добре скрихте лодките, така ги закотвихте, че и на мусона могат да устоят. Единствената беда е в това, че не можеш да запалиш лулата.
— Миризмата на тютюна ще ни издаде, а защо вземаме всички тези предпазни мерки, за да заблудим зорките очи на мингосите, ако ще им дадем възможност чрез носа си да открият скривалището ни? Не, не, откажете се от тези си желания, откажете се и вземете пример от червенокожите. За да се доберат до един-единствен скалп, те са в състояние цяла седмица да не хапнат залък. Не чу ли нещо, Джаспър?
— Голямата змия идва.
— Добре. Нека тогава видим чии очи са по-зорки — на мохикана или на моряка от езерата.
Мохиканът се появи откъм същата посока, от която дойде и Джаспър. Но вместо да продължи напред, след като мина завоя, който го закриваше тъй, че от горната страна на реката никой не можеше да го види, той се долепи предпазливо до обраслия с храсталаци бряг, обърна се назад и започна да наблюдава нещо е тази посока.
— Голямата змия е забелязал негодниците — прошепна Следотърсача. — Те са се хванали на нашата въдица и сега се промъкват към огъня. Сигурен съм в това, както съм сигурен, че кожата ми е бяла. — Веселият му беззвучен смях прекъсна думите му и той сбута с лакът Кап. После настъпи тишина и всички напрегнато започнаха да следят движенията на Чингачгук. Цели десет минути мохиканът остана неподвижен като камъка, на който беше стъпил. После несъмнено видя това, което го интересуваше, защото внезапно се дръпна назад, огледа неспокойно брега и тръгна бързо надолу, като най-старателно заличаваше следите си в плитката вода. Той бързаше и очевидно беше разтревожен, защото непрестанно обръщаше глава назад, а в същото време нетърпеливо оглеждаше всяко местенце по брега, където биха могли да се скрият лодките.
— Извикай го — прошепна Джаспър, който едва се държеше, — извикай го, или ще стане твърде късно. Виж, та той вече ни отминава.
— Не така, момче, не припирай, работата не е бърза, повярвай ми — отвърна водачът. — Иначе Голямата змия щеше да започне да пълзи. Бог ни помага и ни учи на мъдрост! Мисля, че дори Чингачгук, чиито очи са безпогрешни като обонянието на куче, не ни забелязва и няма да открие нашето скривалище.
Радостта му беше прибързана, защото едва бе изрекъл последните си думи, когато индианецът, който наистина ги беше отминал с няколко крачки, изведнъж се спря, впери проницателните си очи в присадените храсталаци, върна се бързо, наведе се, разтвори внимателно клоните и се озова сред тях.
— Е, проклетите мингоси ли? — попита Следотърсача едва когато приятелят му се приближи достатъчно, че да могат да разговарят тихо.
— Ирокези — отвърна му лаконично индианецът.
— Все едно, все едно… Ирокези, мингоси, мингуези или дяволи. Не е ли все едно? Всички нехранимайковци аз наричам мингоси. Ела по-близо, вожде, и нека поговорим сериозно.
Двамата се оттеглиха настрана и заговориха на езика на делауерите. След като се съвещаваха известно време, Следотърсача се върна при останалите пътници и им съобщи онова, което беше научил.
Мохиканът следвал известно време ирокезите по пътя им към форта. Но те, щом видели дима от огъня, запален от Джаспър, тозчас тръгнали обратно. Чингачгук, който всеки момент можел да бъде забелязан, трябвало да се укрие и да ги остави да минат пред него. За щастие диваците били така погълнати от последното си откритие, че прекосили гората, без да проявяват обичайната си бдителност. Във всеки случай те минали близо покрай него, петнадесет на брой, като всеки стъпвал леко в следите на другия, и той отново тръгнал подире им. Като дошли до мястото, където стъпките на Следотърсача и мохикана се сливали в една обща диря, ирокезите се спуснали по брега и стигнали до реката тъкмо когато Джаспър се скрил зад завоя. Оттам димът се виждал съвсем ясно и те отново навлезли в гората, стараейки се незабелязано да се доближат до огъня. Чингачгук използувал този момент да се спусне в реката и да се добере до завоя — според него без те да го забележат. Останал там, както вече казахме, докато ги видял, че обграждат огъня, където обаче не се бавили много дълго.