— Проклети мингоси! Пригответе оръжието си, приятели, но стойте неподвижни като изсъхнали дънери!
Джаспър се приближи бързо, ала безшумно до лодката и с ласкава настойчивост принуди Мейбъл да легне на дъното, но не можа да я склони да скрие главата си, тъй че девойката продължи да следи с поглед враговете. Младежът зае пост до нея, вдигна пушката си, запъна я, готов всеки миг да стреля. Пронизваща стрела и Чингачгук допълзяха като змии до зеленото прикритие и залегнаха там в очакване, с пушки в ръка, а жената на Пронизваща стрела скри глава между коленете си, покри я с памучната си рокля и затихна неподвижна. Кап извади пистолетите си от пояса, но явно не знаеше какво да предприеме по-нататък. Само Следотърсача не помръдна. Още от самото начало той бе заел позиция до една пролука в листата, през която можеше да стреля безпогрешно и да наблюдава движението на враговете. Той беше така спокоен и хладнокръвен, че дори критичен момент като този не можеше да го накара да изгуби присъствие на духа.
А положението наистина беше тревожно. Тъкмо когато Мейбъл докосна рамото на ловеца, на завоя на реката, едва на стотина метра от прикритието, газейки във водата, се появиха трима ирокези. Спряха се и заоглеждаха реката. Бяха голи до кръста, въоръжени за поход срещу врага, а по лицата им бяха изрисувани бойни знаци. Те очевидно се колебаеха накъде да тръгнат да търсят бегълците. Единият сочеше надолу по течението, вторият нагоре, а третият към отсрещния бряг.
ГЛАВА V
Смърт и тука, смърт и там.
смърт без милост и без свян.
Положението беше крайно тревожно. Указание за по-нататъшните намерения на преследвачите си бегълците можеха да получат от техните движения и яростни ръкомахания, с които изразяваха разочарованието си. Беше напълно ясно, че част от тях. се бяха върнали обратно по пътя, по който бяха дошли, и хитрината с огъня не бе сполучила. Но сега това беше без всякакво значение за пътниците, тъй като всеки миг ги заплашваше опасността да бъдат открити от групата, която беше тръгнала по реката. Всички тези безспорни факти преминаха мигновено през съзнанието на Следотърсача може би по-скоро по интуиция и той разбра, че незабавно трябва да се вземе някакво решение и да се приготвят за отбрана.
Ето защо съвсем безшумно повика при себе си двамата индианци и Джаспър и започна шепнешком да им говори:
— Трябва да сме готови, трябва да сме готови! Тези дяволи са само трима, докато ние сме петима, а четиримата от нас неведнъж са показвали смелостта си при подобни сбивания. Сладка вода, ти ще се заемеш с онзи, който се е нарисувал като самата смърт. Чингачгук, на тебе ти определям водача, а Пронизваща стрела няма да отделя очи от оня, най-младия. Не бива да допускаме грешка и да си позволим непростимото прахосничество да изпратим два куршума в едно и също тяло, когато дъщерята на сержанта е в опасност. Аз оставам в резерва и ще се намеся в случай, че се появи още някоя от тези гадини, или ако ръката на някой от вас се окаже несигурна. Не стреляйте, докато не ви дам сигнал. Ще стреляме само в крайна нужда, защото останалите злодеи са все още достатъчно близо и ще чуят гърмежите. Джаспър, момчето ми, ако забележиш някакво раздвижване на брега зад нас, ще изведеш лодката с дъщерята на сержанта, ще гребеш право към гарнизона и дано Бог ти помага.
Следотърсача едва успя да даде тези нареждания и приближаването на врага накара всички пътници да запазят най-строга тишина. Докато тримата ирокези се спускаха бавно по реката, като се стараеха да се придържат близо до надвисналите над водата храсти, шумоленето на листа и пращенето на клони известиха, че по брега бавно се движи друга група и върви редом с първата. Тъй като изкуствените храсти, насадени от бегълците, увеличаваха разстоянието от истинския бряг, то двете групи се видяха едва когато стигнаха до тях. Спряха се и поведоха разговор едва ли не през самите глави на пътниците, притаили се зад клоните и листата на тези гъвкави растения, които се извиваха при всеки полъх на вятъра, а един малко по-силен повей би отвял напълно. За щастие погледите на двете групи индианци, тези на брега и тези на реката, се пресичаха в една линия над храстите, чиито листа се бяха тъй преплели, че не будеха никакво подозрение. Може би прикритието беше твърде смело замислено, за да бъде разкрито. Индианците разговаряха оживено, но тихо, сякаш се опасяваха, че някой може да ги подслушва. Говореха на диалект, който разбираха не само двамата индианци зад прикритието, но и Следотърсача. Дори Джаспър долавяше част от казаното.