Цялата тази сцена се разигра за по-малко от минута: събитията се сменяха така бързо и неочаквано, че хора, несвикнали като Следотърсача и другарите му на подобни горски схватки, едва ли биха знаели какво да предприемат по-нататък.
— Нямаме нито миг за губене — прошепна Джаспър загрижено и започна да изскубва храстите… — Правете каквото правя аз, мастър Кап, ако искате да спасите племенницата си. А вие, Мейбъл, легнете на дъното на лодката.
Веднага след това той хвана лекото кану за носа и го повлече по брега, като газеше във водата, а Кап буташе отзад. Придържаха се съвсем близо до брега, за да не бъдат забелязани. Те се упътиха нагоре по течението с намерение да се доберат до завоя на реката, който напълно да ги скрие от погледа на диваците. Лодката на Следотърсача, която се намираше на самия бряг, естествено трябваше да потегли втора. Делауерът скочи на тясната пясъчна ивица и изчезна в гората, тъй като на него се падаше задължението да наблюдава врага в тази посока, а Пронизваща стрела даде знак на белия си спътник да хване носа на лодката и да тръгне след Джаспър. Всичко бе извършено мигновено, но когато Следотърсача стигна до завоя на реката, изведнъж усети, че товарът, който тегли, става по-лек. Обърна се и видя, че и тускарорът, и жена му са изчезнали. През ума му веднага мина мисълта за предателство, но нямаше време за губене — печалният вой, който се надигна откъм долния край на реката, извести, че трупът на младия ирокез е доплувал до мястото, където бяха другарите му.
Чу се пушечен изстрел, после водачът видя, че Джаспър, който вече беше успял да мине завоя, прекосява реката, застанал прав на кърмата на кануто. Кап седеше на носа и двамата тласкаха леката лодка все по-бързо напред, като гребяха енергично. Само един бегъл поглед беше достатъчен на Следотърсача, за да оформи в съзнанието си плана и да го приведе в действие, защото никой не познаваше превратностите на горската война така добре като него. Той скочи на кърмата на своята лодка и с мощен тласък я вкара в бързея, също с намерение да мине на отсрещния бряг, но доста по-надолу от приятелите си, та да може собственото му тяло да стане прицел на враговете; той знаеше, че жаждата им да се сдобият с някой скалп преобладава над всички други чувства и желания.
— Дръж по-нагоре, Джаспър — извика смелият водач, като пореше водата с дълги и отмерени удари на греблото, — дръж по-нагоре и греби право към елшите на отсрещния бряг. А най-вече — пази дъщерята на сержанта и остави проклетите мингоси на Голямата змия и на мен.
Джаспър размаха греблото в знак, че е разбрал, а междувременно изстрелите следваха един след друг, всички насочени към човека в близкото кану.
— Е, хайде, изпразнете пушките си, глупаци такива — каза Следотърсача, добил навика да си говори сам през дългите дни, прекарани в горската самота, — изстреляйте куршумите си по тази несигурна цел, докато аз в това време увеличавам разстоянието помежду ни. Няма да ви хуля като делауер или мохикан, защото съм бял човек, а не индианец, да се хвалят по време на битка, не е в нрава на белите войници, но ще ви кажа, че вие не сте по-изкусни от онези жители на градовете, които стрелят по дроздовете в овощните си градини! А, този беше по-добре насочен — добави той, като отметна назад глава, защото един куршум откъсна кичур коса от слепоочието му. — Но куршум, преминал на един инч от целта, е също тъй безполезен като куршума, който никога не е излязъл от цевта. Браво, Джаспър! Трябва да спасим милата дъщеря на сержанта, та ако ще и да загубим скалповете си.
В това време Следотърсача се намираше вече по средата на реката и почти успоредно с враговете, а другата лодка, направлявана от сигурните мишци на Кап и Джаспър, наближаваше отсрещния бряг точно на онова място, което той им бе посочил, Старият моряк сега изпълняваше задълженията си смело и решително. Водата го караше да се чувствува като у дома си, искрено обичаше племенницата си, не му беше безразлично какво ще стане и с неговата собствена личност, а пък беше привикнал и на стрелба, макар да бе натрупал опита си в сражения от по-друг вид. Няколко мощни удара на греблата и лодката се плъзна в храстите. Джаспър помогна на Мейбъл да слезе на брега и поне за малко тримата бегълци бяха в безопасност.