— Вярно, момче, вярно, трябва да мислим за дъщерята на сержанта и както ти казваш, такива безразсъдни и рисковани постъпки подобават само на хлапетиите. Смяташ ли, че ще успееш да хванеш лодката от мястото, където стоиш?
— Разбира се, ако я тласнеш по-силно.
Следотърсача направи каквото трябваше. Леката лодка се стрелна през разстоянието, което я делеше от брега, и там Джаспър я хвана. Да скрият кануто и да заемат удобни позиции зад прикритието на храстите, беше въпрос само на минута. После приятелите се здрависаха сърдечно като хора, които се срещат след дълга раздяла.
— Е, Джаспър, сега ще видим дали някой минго ще се осмели да прекоси Осуиго под дулото на моята сърнебойка! Ти си по-ловък с греблото и платната, отколкото с оръжието, но имаш смело сърце и вярна ръка, а това не е без значение в боя.
— Винаги съм готов да защитавам Мейбъл — каза спокойно Джаспър.
— Да, да, трябва да браним дъщерята на сержанта. Ти и без това ми допадаш, момче, но сега още повече те ценя, загдето се грижиш за това крехко и беззащитно създание в момент, когато от тебе се изисква цялото ти мъжество. Погледни, Джаспър, трима от тези мерзавци наистина се качват в кануто! Те сигурно мислят, че сме избягали, иначе не биха се осмелили да предприемат подобно нещо под дулото на моята сърнебойка.
Ирокезите наистина се канеха да преплуват реката, тъй като никъде не виждаха Следотърсача и неговите приятели и вече смятаха, че враговете им са избягали. А така би постъпил всеки бял на тяхно място. Но Мейбъл беше поверена на грижите на хора, които твърде добре познаваха законите на войната в тия места, за да оставят неохраняван единствения път, който можеше да им донесе спасение.
В лодката се бяха настанили трима войни, както каза Следотърсача — двама бяха коленичили с пушки в ръце, а третият стоеше прав на кърмата и я направляваше с греблото. Те напуснаха брега, като предварително изтеглиха лодката нагоре по реката, чак до спокойните води отвъд плитчината и едва тогава се качиха в нея. Още от пръв поглед се виждаше, че индианецът, който направлява кануто, отлично си разбира от работата. Широките и отмерени загребвания караха леката лодка да хвърчи като перо по огледалната повърхност на водата.
— Да стрелям ли? — попита шепнешком Джаспър, който гореше от нетърпение да влезе в бой.
— Не още, момче, не още. Те са само трима и ако мастър Кап умее да си служи с играчките, които носи в пояса си, можем дори да ги оставим да стъпят на брега и по този начин ще си върна обратно лодката.
— А Мейбъл?
— Не се страхувай за нея. Тя е на сигурно място в закритата с къпини хралупа. И ако ти наистина добре си заличил следите й, милото дете може да остане там цял месец и да се надсмива на глупавите мингоси.
— Човек никога не може да бъде сигурен… Трябваше да я доведем тук, при нашето прикритие.
— Защо, Сладка вода? За да излагаме красивата й главица и разтуптяното й сърчице на свистящите куршуми? Не, не, там й е по-добре, там тя е в безопасност.
— Човек никога не е сигурен… Мислехме, че сме в безопасност зад храстите, а ти сам видя, че ни откриха.
— Да, и негодникът минго си плати за любопитството, както ще платят и тези.
В този момент се чу пушечен изстрел и индианецът, който стоеше на кърмата, се метна нагоре във въздуха и после падна във водата, стиснал греблото в ръце. Малко облаче дим плувна над храстите на източния бряг и скоро се разсея във въздуха.
— Голямата змия изсвистя! — възкликна Следотърсача радостно. — В гърдите на никой делауер не е туптяло по-смело и по-предано сърце от неговото. Съжалявам, че се намеси, но той не е могъл да знае нашето положение, не е могъл да знае.
Останала без кормчия, лодката се понесе право към бързея. Двамата диваци се оглеждаха уплашено наоколо си, но бяха безсилни да се оправят с водната стихия. За щастие на Чингачгук останалите ирокези насочиха цялото си внимание към това, което ставаше с двамата в лодката, в противен случай той едва ли би успял да се измъкне от тях. Нито един не помръдна, само се притаиха зад прикритията си и впериха очи в двамата си злочести събратя. За по-кратко време от това, което ни беше необходимо, за да разкажем тези събития, лодката попадна в бързея. Буйните води така започнаха да я подмятат и въртят между камъните, че двамата индианци се видяха принудени да легнат на дъното, за да запазят равновесието й. Но и това не помогна. Лодката се удари в една скала, преобърна се и войните се намериха в реката. По тези места водата обикновено не е дълбока, освен там, където си е прокопала дупки, затова опасност от удавяне не грозеше двамата индианци, но те загубиха оръжието си и се видяха принудени да се върнат на брега, където ги чакаха приятелите им, като ту плуваха, ту газеха във водата в зависимост от дълбочината й. А лодката се залости върху една скала точно в средата на реката и от нея сега не можеха да се възползват нито преследвачите, нито преследваните.