— Доколкото те познавам, ти винаги си бил смел, а очите ти са достатъчно сигурни за човек, който е живял повече под яркото слънце, отколкото в сумрака на гората. Жалко, че по Онтарио няма дървета, каква радост би била тогава тази равнина за душата на ловеца! А що се отнася до вашето предложение, приятели, бих казал, че има много „за“ и „против“. Вярно е, че по водата не остават следи…
— Да, но какво ще кажете за килватера — намеси се Кап с обичайната си упоритост и дребнавост.
— Какво казахте?
— Продължавай — подкани го Джаспър. — Мастър Кап си въобразява, че се намира в океана… По водата не остават следи…
— Не остават, Сладка вода, поне тук. А дали по морето остават, не мога да твърдя, освен това с кануто се пътува бързо и лесно, течението само ще го носи и за нежните крака на Мейбъл това ще бъде истинска почивка. От друга страна обаче, единственото ни прикритие в реката ще бъдат облаците на небето, преминаването на прага е трудна и рискована работа дори на дневна светлина и накрая — разстоянието по вода оттук до гарнизона е цели шест мили. А следата по суша не се открива така лесно в тъмнината. Просто съм затруднен, Джаспър, и не знам какъв съвет да дам.
— Ако двамата с Голямата змия преплуваме разстоянието до другата лодка и успеем да я докараме — отвърна младият моряк, — то според мен по-безопасно ще бъде да тръгнем по реката.
— Ако успеете наистина. Всъщност няма да е трудно да го направите, нека само се стъмни още малко. И като се има предвид, че с нас е дъщерята на сержанта, не знам дали това не е най-доброто разрешение. Ако бяхме само силни и смели мъже, щеше да бъде забавно да си поиграем на криеница с тези негодници на отсрещния бряг. И тъй, Джаспър — продължи ловецът, който беше чужд на всяка показност и празно самохвалство, — ще се наемеш ли да докараш кануто?
— Готов съм да се наема с всичко, което може да помогне на Мейбъл и да я предпази от беда, Следотърсачо.
— Познавам благородния ти характер, Джаспър. Голямата змия, който почти се е съблякъл вече, ще ти помогне. Като отнемем лодката от тези дяволи, ще ги лишим от една възможност да ни навредят.
След като взеха това важно решение, всички започнаха да се готвят да го приведат в изпълнение. Нощните сенки бързо се спускаха над гората и когато приготовленията привършиха, вече беше толкова тъмно, че на отсрещния бряг не се виждаше нищо. Трябваше да се бърза. Хитрите индианци можеха да измислят най-различни средства, за да преминат тясната река, затова на Следотърсача му се искаше колкото се може по-скоро да напуснат това място.
Джаспър и делауерът, въоръжени с по един нож и томахавката на индианеца, навлязоха предпазливо в реката. В това време Следотърсача изведе Мейбъл от скривалището й, нареди на нея и на Кап да тръгнат по брега надолу към бързея, а той самият се качи в лодката, която им беше останала, и я подкара в същата посока.
Да се извърши всичко това, никак не беше трудно. Лодката се приближи до брега, Мейбъл и вуйчо й се качиха и заеха обичайните си места, а Следотърсача, застанал прав на кърмата, се хвана здраво за един храст, да не би силното течение да повлече надолу със себе си и кануто. Затекоха минути на мъчително и неспокойно очакване — как ли ще завърши смелото начинание на другарите им?
От разказаното по-горе се разбира, че двамата храбри мъже трябваше да преплуват дълбокия и бърз поток, преди да стигнат прага на реката, където водата беше плитка и те спокойно можеха да газят. С тази задача те се справиха без усилие и плувайки един до друг, едновременно докоснаха дъното. Усетили твърда почва под краката си, те се хванаха за ръка и бавно и много предпазливо започнаха да газят в посоката, в която предполагаха, че се намира лодката. Тъмнината беше непрогледна и те скоро разбраха, че трябва да се ръководят единствено от инстинкта си — онова вътрешно чувство, което помага на опитния ловец да намери пътя си, когато слънцето отдавна е залязло, а на небето няма още нито една звезда, без да се лута безцелно из горския лабиринт, както би сторил един по-неопитен човек. Това именно накара Джаспър да остави водачеството изцяло на делауера, чийто опит далеч надвишаваше неговия. И все пак не беше лесно да се движиш сред бушуващата стихия в този нощен час и да запазиш в паметта си ясна представа за местността.