Сега Джаспър остана пълен господар на лодката. Тласкана от лекия ветрец и от въртенето, предизвикано от двамата борещи се, тя полетя напред като перо. Първата мисъл на младежа, като слушаше тежкото дишане на противниците, които се бяха вкопчили един в друг, беше да отплува обратно и да помогне на делауера, но завладяването на лодката му се стори много по-важно, затова колкото може по-бързо се отправи към западния бряг. Скоро се добра до него и след кратко търсене откри очакващите го с нетърпение приятели. Намери дрехите си, облече се и с няколко думи им разказа в какво положение е оставил делауера и по какъв начин е успял да се добере до лодката.
Дълбока тишина последва обясненията на Джаспър. Всички напрегнаха слух с напразната надежда да доловят някакъв звук, който би им подсказал крайния резултат от борбата между двамата индианци или нейния ход, ако тя все още продължаваше. Но се чуваше само еднообразният неспирен рев на потока. Ирокезите на отсрещния бряг умишлено се спотайваха и не даваха никакъв признак на живот.
— Вземи това гребло, Джаспър — каза Следотърсача привидно спокойно, макар спътниците му да доловиха в гласа му повече тъга от всеки друг път, — и ни следвай с твоята лодка. Неблагоразумно е да седим повече тук.
— Ами Голямата змия?
— Голямата змия сега е в ръцете на неговото собствено божество. Дали ще живее, или ще умре, зависи от волята на Провидението. Ние с нищо не можем да му помогнем, а рискуваме твърде много, ако седим тук със скръстени ръце и като жени оплакваме собственото си нещастие. Тъмнината е тъй скъпа за нас…
Проточен, пронизителен вой се понесе от отсрещния бряг и прекъсна думите му.
— Какво означава този крясък, Следотърсачо — попита Кай. — Такива звуци могат да издават само дяволи, но не и християни или каквито и да е други човешки същества.
— Те не са християни и нито се преструват, нито желаят да бъдат такива. Вие съвсем точно ги определихте, като ги нарекохте дяволи. Този вик изразява доволство, с него те възвестяват победата си. Без съмнение тялото на Голямата змия, живо или мъртво, е в ръцете на ирокезите!
— А ние! — възкликна Джаспър, разкъсван от искрено разкаяние при мисълта, че е могъл да предотврати нещастието, ако не беше изоставил другаря си.
— Ние не можем да помогнем на вожда, момчето ми, и трябва да напуснем това място час по-скоро.
— Без дори да направим опит да го спасим? И без да разберем жив ли е, или мъртъв?
— Джаспър е прав — намери сили да каже Мейбъл, макар че гласът й звучеше пресипнало и сподавено: — Аз не се страхувам, вуйчо, и съм готова да стоя тук, докато узнаем какво е станало с нашия приятел.
— Това ми се струва разумно, Следотърсачо — обади се и Кап. — Истинският моряк никога не изоставя другаря си, когато той е в беда, и да си призная, много се радвам, че такива честни пориви могат да се открият и у сладководните ми колеги.
— Хайде, хайде — възрази нетърпеливо ловецът и отблъсна лодката от брега. — Вие нищо не знаете, затова от нищо не се боите. Ако ви е скъп животът, мислете как по-скоро да се доберем до гарнизона и оставете Чингачгук на волята на Провидението. Какво да се прави! Еленът, който често ходи да ближе сол, в края на краищата попада в ръцете на ловеца!
ГЛАВА VII
И туй е Яроу? Нима
за нея, в нейна чест
лелеех трепетна мечта?
Загина ли тя днес?
О, менестрел, къде си ти
и арфата ти де е?
Ти тази тишина пръсни —
сърцето в нея тлее.
Всички тези събития бяха крайно необикновени и вълнуващи и затова, когато лодката се отдели от брега и попадна в бързото течение, Мейбъл с присъщата си чувствителност и добросърдечие не можа да остане равнодушна — кръвта й затуптя по-бързо във вените и страните й пламнаха. Облаците се бяха разпръснали и нощта бе просветляла, но надвисналите дървета така засенчваха реката, че лодките всъщност плуваха надолу по течението в пълен мрак, безценен мрак, който прикриваше бегълците. И все пак в душата на всеки от тях се таеше чувство на несигурност. Дори Джаспър, разтревожен за съдбата на девойката, се оглеждаше неспокойно заедно с другите при всеки подозрителен шум, долитащ откъм гората. От време на време използваха греблата, но съвсем тихо и предпазливо, защото и най-малкият звук можеше да достигне в тази бездиханна тишина на нощния час до изострения слух на ирокезите и да издаде присъствието им.