— Вие казвате самата истина, Следотърсачо — рече Кап, — и тя е позната на всеки, който дълго живее в самота. Нима моряците не са тъй религиозни и добродетелни, само защото често остават сами с Провидението далеч от грешната земя. Да не ви казвам колко пъти съм стоял на вахта някъде около Екватора или в Южния океан под осеяното с огънчета нощно небе — това е часът, драги мой, когато човек определя посоката си по пеленга27 — и съм размишлявал за греховете си. Връзваш, връзваш напречните върви, докато вантите28 и талрепите29 на съвестта ти не заскърцат от напрежение. Напълно съм съгласен с вас, Следотърсачо: къде другаде ще намериш вярващ човек, ако не в морето или в леса?
— Доколкото знам, вуйчо, моряците не се ползват с името на особено благочестиви хора.
— Чиста клевета, момичето ми! По-добре попитай моряка какво е истинското му мнение за тия, които живеят на сушата — свещеници и други — и тогава ще разбереш кой какъв е. Едва ли за някое друго съсловие е създадена такава невярна представа в това отношение, както за моряците. И то защото не си стоят у дома, за да се защитават и да плащат на свещениците полагаемия им се данък. Те може би не познават задълбочено църковните догми, както някои хора от сушата, но що се отнася до същността на християнството, моряците далеч превъзхождат останалите.
— Аз не съм много добре запознат с тези неща, мастър Кап — отвърна ловецът, — но допускам, че много от това, което казвате, е вярно. На мен не ми са нужни гръмотевици и мълнии, за да ми припомнят за Бога, и аз не толкова в мигове на изпитание и скръб славя неговата доброта, колкото в ясните, тихи, радостни дни, когато долавям гласа му, и в пращенето на сухото клонче, и в песента на птиците, а също и в бурите и ураганите, ако изобщо ми се случи да ги чуя. Какво мислиш ти, Сладка вода? Едва ли по-малко бури са те гонили от мастър Кап. Какви чувства си изпитвал ти?
— Боя се, че съм много млад и неопитен, за да разсъждавам за тези неща — скромно отвърна Джаспър.
— Но нима не изпитвате никакви чувства? — възрази разпалено Мейбъл. — Вие не можете, пък и никой не би могъл да живее сред природата, сред природните явления и да не търси опора в Бога!
— Страхувам се, че ще посрамя професията си, ако ви кажа, че не мисля тъй често за тези неща, както би трябвало.
— Какво можеш да очакваш от един сладководен моряк, Мейбъл — подхвана рязко Кап. — Вас, струва ми се, понякога ви наричат с едно име, което подсказва всичко това, Eau-de-vie30, нали?
— Eau douce — спокойно отговори Джаспър. От плаването по езерото той беше научил френски така добре, както и някои индиански диалекти. — С това име ме нарекоха ирокезите, за да ме отличат от някои мои другари, които някога са плували по океана и много обичат да пълнят ушите на индианците с разкази за тези големи солени езера.
— Че какво от това? Според мен такива разкази няма с нищо да навредят на индианците. Може би няма да ги цивилизоват, но няма и да ги направят по-големи варвари, отколкото са. Да, да, eau-de-vie, или бяла ракия, в края на краищата не е толкова важно, понеже става въпрос за истинско дяволско питие.
— Eau douce означава сладка вода или вода, която е годна за пиене. Французите така наричат прясната вода — отвърна Джаспър малко обиден от сравнението, което направи вуйчото на Мейбъл.
— Но как, по дяволите, превръщат във вода eau de vie, когато на френски това означава ракия? Може според тукашния френски език да е така, но не и в Бордо или в някое от другите френски пристанища. Освен това, когато на моряка кажеш eau, той винаги разбира ракия, а eau-de-vie — висококачествена ракия. Не ви упреквам за невежеството, млади момко. Няма как, при вашето положение това е напълно естествено. Ако се върнете с мене и преплувате един-два пъти Атлантическия океан, ще ви бъде от такава голяма полза, че ще ми бъдете благодарен до края на дните си. Тогава Мейбъл и другите девойки, които живеят край морето, ще ви уважават още повече.
— Не, не — възрази простодушният и благороден ловец, — мога да ви уверя, че Джаспър има достатъчно приятели в този край. Разбира се, да обиколи и да види света, ще бъде от полза както за него, така и за всеки друг, но ние няма да го обичаме по-малко, ако целия си живот прекара тук при нас. Eau-douce или eau-de-vie, наричайте го както щете, е един смел и предам младеж и когато той е на стража, винаги спя спокойно, защото съм сигурен в него, както в самия себе си. Уверявам ви — все едно, че бодърствам и пазя аз. И дъщерята на сержанта навярно не смята, че е необходимо нашият приятел да поживее на морето, за да заслужи повече уважението на другите.
27
Пеленг — ъгълът между посоката на компасната стрелка и посоката, по която се вижда наблюдаваният предмет или се чува звук. — Б. пр.
28
Ванти — дебели въжета, поддържащи мачтата и свързани помежду си с напречни върви. — Б. пр.
30
В случая Кап бърка — Eau douce — (фр.) — сладка вода и Eau-de-vie (фр.) — ракия. — Б. пр.