Мейбъл не отговори нищо на този косвен въпрос, само обърна глава към западния бряг, макар че това движение беше излишно, защото тъмнината скриваше напълно израза на лицето й. Но Джаспър се почувства задължен да даде някакво обяснение. Младежката му гордост се разбунтува срещу твърдението на Кап, че все още с нищо не е заслужил уважението и симпатията на приятелите си и на своите връстнички от нежния пол. Но все пак той в никакъв случай не желаеше да каже нещо, което би обидило вуйчото на Мейбъл. Умението му да се владее обрисуваше характера му много по-добре дори от скромността и мъжеството му.
— Не обичам да се хваля с нещо, което не притежавам — каза той, — затова не твърдя, че познавам океана или науката за мореплаването. Тук на нашите езера ние се ориентираме по звездите и по компаса. Плуваме от един нос до друг, затова не ни е необходимо да прибягваме до цифри и изчисления. Но все пак си имаме немалко трудности, за каквито често съм слушал да ми разправят И хора, прекарали дълги години по океана. Първо на първо винаги плуваме покрай брега, и то откъм подветрената му страна, а това, както съм чувал, закалява моряка. Нашите бури връхлитат така внезапно и са така свирепи, че всеки миг трябва да сме готови да се укрием в пристанището.
— Нямате ли лотове? — прекъсна го Кап.
— Имаме, но те не ни помагат много, затова рядко ги спускаме.
— А диплотове31 нямате ли?
— Чувал съм за такова нещо, но да си призная, никога не ми е попадало пред очите.
— Хиляди дяволи! Кораб без диплот! Не, младежо, вие нямате никакво право да се наричате моряк. Къде се е чуло моряк да не е виждал диплот?
— Не съм се хвалил с някакви особени знания и ловкост, мастър Кап…
— Освен тази да преминаваш водопади, Джаспър. Освен тази да преминаваш водопади и прагове — намеси се в негова защита Следотърсача. — Длъжен сте да признаете, мастър Кап, че там той проявява известно умение. Според мен всеки човек трябва да бъде порицаван или хвален в зависимост от призванието и способностите му. И ако мастър Кап се оказа напълно безпомощен при преминаването на водопада Осуиго, то аз съм уверен, че в открито море той е в стихията си, не би имало нищо чудно, ако Джаспър се окаже безпомощен в открито море, но аз не забравям, че неговият точен поглед и вярна ръка са незаменими при преминаването на водопади.
— Но Джаспър ще бъде много полезен и в открито море — възкликна Мейбъл така разпалено, че ясният и мелодичен глас прозвуча необичайно силно сред тържествената тишина. — По-точно искам да кажа, че човек, който е толкова полезен тук, не може да не бъде полезен и там. Макар че според мен вуйчо ми го превъзхожда с познанията си в корабоплаването.
— Добре, добре, поддържайте се един друг в невежеството си — отвърна й Кап подигравателно. — Ние моряците тъй рядко оставаме на сушата, че вие все имате превес над нас и никога не ни отдавате дължимото. Но когато стане нужда да ви защитаваме или да ви пренасяме разни товари през морето, тогава ни търсите.
— Но вуйчо, жителите на сушата не нападат нашите брегове, така че моряците се сражават с моряци.
— Ти пак с твоите глупости! А къде е неприятелската войска, която слезе в нашата страна? Къде са французите и англичаните, позволи ми да те попитам, племеннице?
— Да, къде са наистина? — възкликна Следотърсача. — Това най-добре ще ви кажат тези, които живеят в гората, мастър Кап. Често съм проследявал пътя им по измитите от дъжда кости и много години след като дори и споменът за тези хора и за тяхното високомерие и гордост е изчезнал, откривах следите им по техните гробове. Останките на генерали и войници, пръснати по нашата земя, ясно говорят за това, докъде могат да доведат човека славолюбието и желанието да стане нещо повече от себеподобните си.
— Трябва да ви кажа, Следотърсачо, че понякога изказвате много странни възгледи за човек, който изкарва хляба си с оръжието и който от миризмата на барута е забравил мириса на чистия въздух и още със ставането си сутрин хуква да гони врага.
— Ако мислите, че прекарвам живота си във война със себеподобните, значи не ме познавате. Живее ли в леса или в пограничните райони, човек трябва да се съобразява с обстоятелствата и да е готов на всичко. Но затова аз не нося никаква отговорност, защото съм само един обикновен ловец, разузнавач и водач. Моето истинско задължение е да ловя дивеч за армията, както при война, когато и аз участвувам в походите, така и в мирно време. По-точно, числя се на служба при един офицер, който живее в колониите, но там никога няма да го последвам. Не, моето призвание не е да воювам и да проливам кръв, защото по характер съм миролюбив и състрадателен, но и на мен, както на всички, неизбежно ми се налага да се срещам гърди срещу гърди с противника. Колкото до мингосите, гледам на тях като змии — гадини, които трябва да смачкаш с тока си, щом ти се удаде случай.
31
Диплот — лот за измерване на по-големи дълбочини, снабден с 20–30 килограмова тежест. — Б. пр.