— Може и да греша — каза той, — тъй като въображението често рисува онова, което сърцето желае, но от брега ми се счу плътният глас на делауера.
— Нима мъртвите индианци продължават да бродят и след смъртта си? — попита Кап.
— Да, дори тичат и гонят дивеча, но само във вечните ловни полета. Червенокожият завършва земния си път, щом душата му се отдели от тялото. Не му е в природата да броди около вигвама си, щом часът му е ударил.
— Нещо плува във водата — прошепна Мейбъл. От момента, в който бе изчезнала другата лодка, тя напрегнато се взираше в тъмния бряг.
— Това е лодката — радостно възкликна Следотърсача. — Очевидно всичко е наред, иначе момчето отдавна щеше да ни прати вест.
След минута двете лодки се доближиха и заплаваха една до друга. Едва тогава пътниците успяха да различат силуета на Джаспър, застанал на кърмата. На носа, с гръб към тях, седеше още един човек и когато младежът с няколко удара на греблата обърна така лодката, че Следотърсача и Мейбъл да видят лицето на спътника му, те и двамата веднага разпознаха делауера.
— Чингачгук! Моят брат! — възкликна ловецът на езика на делауерите. Гласът му тръпнеше от силното вълнение. — Вожде на мохиканите, сърцето ми е пълно с радост. Често сме се сражавали с тебе рамо до рамо и сме проливали кръв, но аз се боях, приятелю мой, че това вече никога няма да се случи.
— Ух! Мингосите — просто скуоу! Три техни скалпа висят на пояса ми. Те не знаят как да убият Голямата змия на делауерите. В сърцата им вече няма капка кръв, а мислите им са поели обратния път през водите на Голямото езеро.
— Значи ти беше сред тях, вожде? А какво стана с воина, с когото се бореше в реката?
— Той се превърна в риба и сега лежи на дъното заедно със змиорките! Нека неговите братя хвърлят въдиците си да го хванат… Следотърсачо, аз преброих нашите врагове и се докоснах до пушките им.
— Да, знаех си, че той от нищо не се плаши! — каза Следотърсача на английски. — Този отчаян храбрец е бил сред нашите врагове и сега всичко ще ни разкаже за тях. Говори, Чингачгук, а аз ще предам твоя разказ на нашите приятели.
И делауерът разказа последователно на тих глас всичко, което бе узнал, след като Джаспър го беше оставил да се бори с ирокеза в реката. За съдбата на своя противник той не каза нито дума повече, тъй като воинът не трябва да се хвали и открито и подробно да разправя за своите подвизи. След като излязъл победител в тази отчаяна борба, той доплувал до източния бряг, предпазливо се измъкнал от водата и под прикритието на нощта, без никой да го познае, се смесил с ирокезите. Най-важното било, че никой ни най-малко не се усъмнил в него. Веднъж го запитали кой е, той отговорил, че е Пронизваща стрела, и никой повече не го закачил за нищо. От случайни забележки скоро разбрал, че отредът от ирокези е тръгнал със задачата да залови Мейбъл и вуйчо й, когото те по погрешка очевидно смятаха за някаква по-значителна личност. Освен това мохиканът успял да се увери в предателството на Пронизваща стрела. Причината, поради която този индианец бе предал пътниците на враговете им, не беше напълно ясна, тъй като Кап още не бе му платил за услугите.
От този разказ Следотърсача предаде на своите спътници само това, което би могло да разсее страха им. И прибави, че сега трябва да се направят последни усилия, докато ирокезите още не са се съвзели от понесените загуби.
— Сигурен съм, че ще се срещнем отново с тях при прага на реката — продължи той — и там ще се реши съдбата ни: дали ще се промъкнем невредими, или ще попаднем в ръцете им. От там до гарнизона разстоянието вече е много кратко и аз бих искал да взема Мейбъл и да я преведа по някоя от страничните пътеки, а вие да опитате щастието си с лодките през бързея.
— Планът ти в никакъв случай няма да успее, Следотърсачо — прекъсна го оживено Джаспър. — На Мейбъл няма да й стигнат силите да се промъква из гората в такава тъмна нощ. По-добре е да се прехвърли в моята лодка и аз отговарям с живота си, че ще успея да я преведа невредима през прага дори в тази тъмнина.