Выбрать главу

Останалата част от пътуването беше кратка, макар че пътниците чак до края не успяха да се освободят от страха, който им внушаваше заобикалящият ги мрак. Не след дълго до слуха им долетя глухо бучене, което на моменти напомняше тътена на далечна гръмотевица, след него следваше шум от плискане на вода. Джаспър поясни на спътниците си, че този шум идва от прибоя на езерото, Скоро пред тях се показаха ниски, криволичещи ивици земя. Една от тези ивици образуваше малко заливче, към което лодката се насочи и безшумно се плъзна по чакълестия бряг. После така бързо тръгнаха нанякъде, че Мейбъл едва разбираше какво става. След няколко минути минаха покрай часовоя. Отвори се някаква порта и развълнуваната девойка се намери в обятията на един баща, когото до този миг изобщо не познаваше.

ГЛАВА VIII

Земя на обич, светлина —

там няма слънце, ни луна.

потокът като жив пълзи

и чиста светлина струи;

земя на сенки и мечти.

където всичко кротко спи.

Джеймс Хог

Почивката след тежка умора е особено приятна и поражда у човека чувство на спокойствие и сигурност. Това изпитваше и Мейбъл на другата сутрин, когато стана от простия сламеник — легло, напълно подходящо за дъщерята на един сержант в отдалечен пограничен пост. Войниците от гарнизона отдавна се бяха строили на парадния плац за сутрешен преглед, призовани от барабанните удари. Сержант Дънъм, върху чиито плещи лежеше задачата да следи за изпълнението на всички тези всекидневни занятия, беше вече привършил работата си и се канеше да закусва, когато дъщеря му излезе от стаята, за да подиша чист въздух, все още невярваща и в същото време радостна от спокойствието и сигурността на новото си положение.

По време на описваните от нас събития Осуиго беше един от най-отдалечените фортове на английските владения на континента, а укреплението, построено сравнително отскоро, първоначално бе заето от един батальон на шотландски полк, в който след пристигането му в страната постъпиха и много американци. По силата на това обстоятелство бащата на Мейбъл бе заел скромния, но отговорен пост на старши сержант. В гарнизона служеха и няколко млади офицери, родени в колониите. Самият форт, както и повечето укрепления от този род, беше пригоден да отстоява по-скоро нападения на индианци, отколкото една истинска военна обсада — превозването на тежка артилерия до тези отдалечени места беше съпроводено с толкова трудности, че вероятността за истинска обсада беше почти изключена и инженерите не са имали предвид подобни опасности, когато са замисляли укреплението. Бастионите бяха дървени, имаше ров, висока ограда от колове, обширен плац за обучение и дървени казарми, които служеха едновременно за жилища и за укрепления. На плаца имаше няколко леки оръдия, готови да бъдат преместени навсякъде, където потрябват. А от ъгловите кули заканително се показваха дулата на две чугунени оръдия, предназначени отдалеч да сплашват онзи, който би дръзнал да се приближи.

Когато Мейбъл напусна удобната, но сравнително отдалечена барака, в която баща й бе получил разрешение да я настани, за да подиша свежия утринен въздух, тя се намери в подножието на един бастион, който сякаш я канеше да се изкачи с обещание, че ще й даде възможност да хвърли поглед към всичко онова, което предишната вечер бе останало скрито в нощната тъмнина. Пъргавата и жизнерадостна девойка изтича по тревистия склон и се озова върху наблюдателната площадка, откъдето пред погледа й като на длан се откри съвършено нова за нея гледка.

На юг се простираше гъстата гора, през която тя бе пътешествала в продължение на толкова мъчителни дни и бе преживяла цял низ трудни и опасни моменти. Обширна просека опасваше оградата от колове и отделяше форта от гората. Дърветата, доскоро расли на това място, бяха послужили за постройката на крепостните съоръжения. Този гласис34, защото всъщност това беше стратегическото предназначение на просеката, обхващаше една площ от около сто акра и зад неговите предели изчезваше всяка следа от цивилизация. Отвъд се простираше гората — тази гъста, безкрайна гора, която Мейбъл можеше да възкреси в паметта си — скритите й гладки като огледало езера, тъмните й буйни потоци, цялата пищност и разнообразие на една девствена природа.

вернуться

34

Гласис — преден склон на земно укрепление. — Б. пр.