Без да се тревожи от тези приготовления, на които беше свикнала по време на дългото си пътуване из горската пустош, Мейбъл следваше по петите двамата си спътника със същата лека и пъргава стъпка, с каквато вървеше и индианецът. През първата половин миля пътниците се движеха свободно, като пазеха само най-строго мълчание, но щом наближиха мястото, където предполагаха, че се намира огънят, станаха по-предпазливи.
В гората както обикновено освен високите и стройни стволове на дърветата нямаше нищо друго, което да спира погледа към откриващата се напред гледка. Зеленината се бе устремила нагоре към слънцето и човек се движеше под този листен навес като под огромен естествен свод, поддържан от безброй набраздени колони. Но тези колони или дървета често служеха за прикритие на авантюриста, ловеца или врага. Затова колкото повече наближаваха мястото, където според непогрешимия усет на опитния индианец се намираха непознатите, толкова по-леки ставаха стъпките на Пронизваща стрела, толкова по-зорко гледаха очите му и по-предпазливо се прикриваше той зад дърветата.
— Погледни, Солена вода — каза той тържествуващо, като в същото време посочи в далечината между дърветата, — огън на бледолики!
— Ей Богу, този човек е прав — промърмори Кап. — Ето ги наистина. И така спокойно се хранят, сякаш се намират в каютата на някой трипалубен кораб.
— Пронизваща стрела е наполовина прав — прошепна Мейбъл, — защото има само един бял човек. Останалите двама са индианци.
— Бледолики — каза тускарорът и вдигна два пръста. — Червенокож — и вдигна един пръст.
— Е, трудно е да се каже кой е прав и кой не — намеси се Кап. — Единият от тях е напълно бял, добре сложен и хубав младеж, а изразът на лицето му говори за благородство и интелигентност, другият е червенокож и това ясно личи от цвета, с който природата го е дарила. Доколкото мога да преценя по платната му, третият не е нито бригантина, нито шхуна.
— Бледолики — повтори Пронизваща стрела и отново вдигна два пръста. После добави: — Червенокожи — и вдигна един пръст.
— Той сигурно е прав, вуйчо, защото очите му никога не го мамят. Но сега е важно да разберем дали ще се срещнем с приятели или с врагове. Може и да са французи.
— Аз ще извикам и веднага ще си изясним този въпрос — отвърна Кап. — Ти, Магнит, стой зад това дърво, да не би на тези момчета да им хрумне да дадат някой залп, преди да сме преговаряли. А аз незабавно ще разузная под чие знаме плават.
Морякът сложи двете си ръце до устата и образува нещо като рупор и тъкмо се канеше да извика, когато Пронизваща стрела с бързо движение отмахна ръцете му и попречи на намеренията му. — Червенокож — мохикан — каза тускарорът. — Добър. Бледолики — ингилиз5.
— Каква приятна новина — прошепна зарадвана Мейбъл, защото мисълта за една кръвопролитна схватка сред този отдалечен горски край я плашеше. — Нека да се приближим незабавно, скъпи вуйчо, и да им покажем, че сме приятелски настроени.
— Много добре — каза тускарорът, — червенокож спокоен и мисли; бледолик бърз и стреля. Нека отиде скуоу6.
— Какво? — възкликна изумен Кап. — Да изпратим малката Магнит като разузнавач, а ние двамата ленивци да лежим тук на дрейф и да гледаме как тя приближава брега! Ако допусна подобно нещо, аз…
— Това е най-разумното, вуйчо — прекъсна го храбрата девойка, — и аз никак не се страхувам. Един порядъчен човек не би стрелял, като види, че към него се приближава жена, а моето отиване ще бъде доказателство за миролюбието ни. Позволи ми да отида сама, както предложи Пронизваща стрела, и всичко ще се нареди. Те все още не ни виждат и моето появяване може само да ги изненада, но не и да ги уплаши.
— Много добре — повтори Пронизваща стрела, който явно се възхищаваше от смелостта на Мейбъл.
— Това не подобава на един моряк — отвърна Кап, — но тъй като сега сме в гората, никой няма да го узнае. Щом така смяташ, Мейбъл…
— Уверявам те, че няма причини да се страхуваш за мене, вуйчо, а и вие сте съвсем наблизо и ще ме защитите.
— Добре, в такъв случай вземи един от пистолетите…
— Не, по-добре ще е да разчитам на моята младост и безпомощност — отвърна с усмивка девойката, от вълнение страните й още по-силно поруменяха. — Най-добрата защита за една жена, попаднала сред порядъчни хора, е да потърси тяхното покровителство. Не разбирам нищо от оръжия и бих искала и занапред да си остана невежа.