— Не, дете, земята е заобиколена отвсякъде с океан! Ето какво им казвам аз на онези, които прекарват живота си на сушата, младежо. Те живеят, така да се каже, насред океана, без да го знаят, по силата на обстоятелството, че океанът е далеч по-необятен от сушата. Но човешката самонадеяност е без мяра и някой си, който никога не е зървал солена вода, си въобразява, че знае повече от друг, който е стигал чак до нос Хорн9. Не, пак повтарям, нашата земя е чисто и просто един остров и всичко останало наоколо й е вода.
Младият Уестърн изпитваше голямо уважение към моряците от океана, по който отдавна мечтаеше да плава, но от сърце и душа обичаше и обширната водна равнина, върху която беше отраснал и която в неговите очи не беше лишена от красота.
— Това, което казвате, сър — скромно отвърна той, — може да е вярно за Атлантическия океан, но ние тук уважаваме земята.
— Да, защото тя ви е заградила отвсякъде — възрази Кап и се разсмя от сърце. — Но ето че Следотърсача, както го наричат тук, ни кани с някакъв димящ поднос в ръце да споделим неговия обяд, а, да си призная, в морето еленово месо не можеш да намериш. Ако вие, мастър Уестърн, бъдете така добър да се погрижите за моята племенница — на вашата възраст това е по-лесно, отколкото да издърпате сигналния фал10 — и да й поднесете да хапне нещо, докато аз се храня със Следотърсача и индианците, сигурен съм, че тя няма да забрави това цял живот.
Този път Кап каза самата истина, без да подозира. Джаспър Уестърн се зае с такова усърдие да услужва на девойката, че тя наистина никога не забрави вниманието и нежните грижи, които младият моряк прояви към нея при първата им среща. Той притегли един пън и я настани да седне, поднесе й най-сочния къс месо и прясна вода от извора, после седна срещу нея и с вежливото си и непресторено държане бързо успя да спечели уважението й. Вниманието, което прояви към нея, би поласкало всяка жена, но за Мейбъл то беше двойно по-приятно, защото идваше от страна на неин връстник — от страна на снажен млад момък към нежна и безпомощна девойка. Както повечето хора, които прекарват живота си далеч от обществото на нежния пол, в обноските на младия Уестърн липсваше необходимата изтънченост, но Мейбъл дори и не забеляза това, защото в грижите, които проявяваше към нея, той влагаше сърдечност и непринуденост, достатъчни да заместят всичко останало. А сега нека оставим тези две млади, простодушни и стеснителни същества сами да се опознават — по-скоро чрез езика на чувствата, отколкото с думи — и да се върнем към останалите сътрапезници, сред които Кап, благодарение на умението си да се нагажда към условията, вече бе станал централна фигура.
Насядали бяха в кръг и се хранеха от един общ дървен поднос, пълен със сочни късове еленово месо, а разговорът им разкриваше характерните особености на всеки от тях. Индианците мълчаха и лакомо ядяха — местното население на Америка, изглежда, изпитва ненаситен глад към еленовото месо, а двамата бели бъбреха оживено, като скачаха от тема на тема и всеки упорито отстояваше своето схващане. И тъй като техният разговор би помогнал на читателя да узнае някои факти и обстоятелства, които да го ориентират в по-нататъшния ни разказ, добре ще е да го предадем накратко.
— Вие несъмнено сте доволен от своя начин на живот, Следотърсачо — продължаваше Кап, след като пътешествениците бяха вече утолили първоначалния си глад и с известна придирчивост отбираха по-хубавите и по-сочни мръвки. — И той си има своите рискове и сполуки, както и нашият, на моряците, но докато ние прекарваме живота си само върху вода, вие прекарвате вашия на сушата.
— Не, и ние срещаме вода при нашите пътешествия и преходи — възрази белият му събеседник. — Ние, хората по границата11, умеем да си служим с греблото и харпуна не по-зле, отколкото с пушката и ловджийския нож.
— Да, но умеете ли да боравите с реите12, с щурвала13 и лота14 и с рифщертите15? Греблото си има своята стойност, не ще и дума, но в лодката, а за какво ще ти послужи то на кораба?
— Що се отнася до мен, аз уважавам чуждите професии и напълно вярвам, че всяко едно от нещата, които изброихте, си има своето полезно предназначение. Човек като мен, който е живял сред много племена, умее да разграничава нещата според тяхната стойност. Боята на един минго например не е същата като боята на делауера и този, който очаква да открие войн под дрехите на една скуоу, дълбоко се лъже. Аз не съм много стар, но съм живял в горите и познавам добре човешката природа. Не изпитвам голямо уважение към учеността на онези, които живеят в градовете, защото и досега не съм срещнал сред тях някой, който да умее да стреля с пушка или да разпознава следи.
12
Реи — хоризонтални греди, закачени на средата на мачтата, които поддържат правите платна. — Б. пр.