– Стига си цепил и влез вътре да удържиш Подмокрената да не убие един смахнат пияница. И ако това се случи до пет минути, то аз ще съм готов да тръгна за О.
Самуна метна брадвата на рамо, влезе в хана и наистина, там имаше един лодкар, който явно бе изпил една кана с нещо по-силно от бира, преди да дойде, и сега заплашваше Подмокрената с дебелата си тояга, ако не му поднесе „истинско питие, а не тая лилиева вода, в която богаташите си топят пръстенцата“. Мъжът трясна с тоягата по тезгяха с все сила, а никой не удря толкова силно с тояга, колкото лодкар, боравещ с прът. Подмокрената посягаше към ножа за хвърляне, с който се защитаваше от прекалено силните мъже, за да им попречи да се приближат до нея толкова, че да могат да я хванат. Самуна добре знаеше, че след десет секунди лодкарят ще се просне мъртъв на пода със забит в окото нож. И затова, дори без да мисли, стовари брадвата върху тоягата, като внимаваше да не е прекалено силно, за да не повреди дъбовия тезгях, но достатъчно, че да я разсече.
Ужасе`н от това поругаване на пиянското му достойнство, да не говорим за съсипаната тояга, лодкарят изрева и се обърна към него, като размахваше едното от парчетата с назъбения край, готов да го забие в лицето му. Самуна го изрита в коляното с тежкия си ботуш, като отново внимаваше само да го охлузи, а не да го счупи и да разори човека, защото такова счупване заздравяваше бавно и парите на лодкаря щяха да свършат много преди той да може отново да се качи на лодка и да работи. Неговата простъпка беше, че е сърдит и пиян – несъмнено беше достатъчно любезен, когато не се е наквасил.
Лодкарят се просна на пода, виейки от болка. Самуна се огледа за другарите му и след малко те дойдоха да извлекат мъжа от странноприемницата.
– Нямаше нужда да го риташ толкова силно – рече му единият. – Той нищо лошо не искаше да стори.
– Аз му спасих живота – отвърна Самуна. – А коляното не е счупено.
– Ама сигурно е изкълчено – рече навъсеният мъж.
– Гледай приятелят ти да пие само бира, и няма да си има дертове. Силните питиета му идват в повечко, и ти го знаеш.
– Той никому не би навредил.
– Жена ми нямаше как да го знае, ако ще да е вярно – отвърна Самуна. – А то не е, защото мисля, че този човек е убивал преди.
– Само случайно – оправда го мъжът.
Каза го точно когато извличаше приятеля си през вратата. Изведнъж нещо издрънча и ножът на Подмокрената затрепери, забит в рамката на вратата на няма и педя от главата му. Мъжът отскочи и събори пияния и втория мъж, който се опитваше да го удържи от другата страна. Те се строполиха на пода, преплетени като змиорки, а всички останали мъже в кръчмата се разсмяха, все едно по-смешно нещо не са виждали – и може би така си и беше, без да броим давещите се сухоземни кютуци. Шумът изкара Умбо от кухнята, където миеше чаши и купи.
– Защо не ме извика? – попита той Подмокрената.
– Ако трябваше да хвърля нещо чак толкова голямо като теб, щях да те извикам, то е ясно – отвърна тя. – Ти нямаше с какво да ми помогнеш.
Пияният и приятелите му вече бяха станали и излизаха през вратата. Самуна се разхили гръмогласно, когато Подмокрената заби крак в задника на пияния и го просна заедно с приятелчетата му на мократа пръст навън. След като затвориха вратата и останалите гости се заеха отново с ядене и пиене, той извади ножа от касата и събра Подмокрената и Умбо зад тезгяха.
– Умбо можеше да направи нещо – рече Самуна. – И успя. Ти защо си мислиш, че дойдох? Той ме предупреди, че се гласиш да убиеш някакъв смахнат пияница, любов моя, и ме прати вътре с брадвата в ръка.
Умбо се ухили.
– Успях ли? Или... Ще успея ли?
– Не знам колко време си изчакал, за да се върнеш във времето и да ме предупредиш, момчето ми, но ми каза, че ако стане до пет минути, значи си готов да заминеш за О.
– Е, дано не си решил да съобщаваш още месец, защото тука има твърде много работа, че да те пусна да заминеш точно сега.
– Няма нужда да го чакаме да прати съобщението – рече Самуна. – Той вече го прати.
– Това е най-голямата щуротия, която си казвал! Та той не помни да го е пращал. Нали така, момче?
Умбо се засмя възторжено.
– На мен ли се смееш? – попита Подмокрената.
– Смее се, защото тая работа е безсмислена и това му е половината кеф! – рече Самуна. – Ти си убила онзи и после толкова си съжалявала... нали не си войник, та вечно съжаляваш... че Умбо се е върнал да ме предупреди, за да може да ти попречи. Ала сега ти не си го убила и за нас няма причини да чакаме нито миг повече!