– Ще разбиете корабите в повърхността и` .
– Орбиталните станции, съдържащи дубликати на компютрите и базите данни, ще бъдат равномерно разпределени по геосинхронна орбита. Но да, основната маса на всеки кораб ще удари планетата под ъгъл, противоположен на посоката на въртене.
– Ще ни пръснете на прах и ще направите малки хубави кратерчета.
– Същите полета, които ни позволяват да блокираме сблъсъците с междузвездни обекти, ще защитят корабите напълно. Всъщност ще оформим полето за сблъсък с точния размер и форма, достатъчни да разпръснем в прах точно толкова от кората на Градина, колкото да се блокира цялата слънчева светлина за няколко десетилетия и да позволи цялостно завръщане към нея след двеста години.
– Ние сме екологично бедствие.
– Точно така – потвърди заменимият. – Целта беше да заселим човешки живот върху друга планета, обикаляща около друго слънце, така, че да е невъзможно човечеството да бъде унищожено от един-единствен катаклизъм.
– Значи ще причиним на местния живот на Градина точно онова, което се опитваме да избегнем на Земята?
– На Градина няма различим разумен живот. Ако при слизането ни на повърхността открием такъв, ще се върнем на корабите и ще потърсим нов свят или светове.
– Нямах представа, че сме възнамерявали да сме толкова безмилостни.
– Това не беше обнародвано и дори не бе обсъждано с политическото крило на програмата за колонизация. Да бъдем безмилостни е необходимо, но не печели гласове.
– Ала този свят не е наш и не можем да правим с него каквото си искаме!
– Да дойдем тук само като изследователи на извънземната еволюционна традиция нито би оправдало разходите, нито в крайна сметка би ни донесло успех. Неизбежно щяхме да заразим Градина, или още по-лошо, да се заразим сами и да отнесем потенциално смъртоносни форми на живот от Градина на Земята. Трите континента резервати ще са достатъчни, за да дадат възможност на биолозите да изучават извънземния живот на някакъв етап в бъдещето. А ако наистина си мислел, че можем да колонизираме тази планета, без да я направим „наша“, щеше да си прекалено наивен, за да оглавяваш тази експедиция.
– Аз... не бях разбрал.
– Ти изобщо не си мислил за това – поправи го заменимият. – Избирателната доброволна слепота на човешките същества им позволява да пренебрегват моралните последици от своя избор. Това е една от най-ценните особености на човешкия вид от гледна точка на оцеляването на която и да било човешка общност.
– А вие не сте морално слепи, така ли?
– Ние виждаме много ясно моралната ирония. Но просто не ни е грижа.
Умбо разбра, че са влезли в Ареса Сесамо, почти по случайност. Градски стени нямаше. Те вървяха по високи пътища сред блатата на делтата. Пътищата се разширяваха и от време на време покрай тях се появяваха постройки. Много от тези широки насипи се съединяваха и най-сетне сушата се разпростря накъдето им виждат очите, във всички посоки. Постройките ставаха все повече и повече, селата се превръщаха в градчета, а градчетата се събираха в голям град.
– Кога ще стигнем в Ареса Сесамо? – попита най-сетне Умбо.
Самуна му се присмя.
– Ние вече вървим из него повече от час.
– Но това нищо не е, това е бъркотия! – възмути се Умбо. – Къде му беше началото?
– Там, където има вода или блато – не е градът. Там, където има издигнати пътища и сгради – е градът.
– И няма високи стени?
– Каква полза от стени в град, който може да се наводни по всяко време? Зимните бури изливат огромни вълни върху него от север. Пролетните наводнения го удавят в придошлите води на реките от юг. Те биха подкопали основите на всеки каменен зид. Погледни къщите – всичките са построени върху подпори.
– Но това е столицата!
– Тези части от нея, които имат нужда от защита, са защитени – обясни Самуна. – Въпреки че гарнизонната служба в Ареса е сигурно най-гадното нещо в армията. Прати ги тук за година, и после на бойното поле не стават за нищо, трябва да почнеш да ги обучаваш почти отначало.
Щом Самуна заговореше за живота във войската, Умбо изключваше. Той нямаше никакви намерения да служи в каквато и да било армия и дори да е на страната на някоя.
Когато за пръв път влязоха в О, целта им беше да ги забележат, без да им личи, че го искат. Трябваше да внушат идеята, че Риг е богато момче, свикнало да командва прислужниците си. Сега, на влизане в Ареса Сесамо, целта им беше точно обратната – да минат незабелязано, без да им личи, че не искат да ги виждат. Нямаха представа дали след бягството им от гемията интересът на армията на Революционния съвет към тях е изчезнал. Доколкото знаеха, дори и сега ги издирваха войници.