Но стражникът само ги изгледа бавно от глава до пети, а после даде на коня си някаква невидима команда и той се отдалечи, чаткайки с железни подкови по калдъръма.
– Сигурно не обича да упътва – предположи Умбо.
– А, аз изобщо не очаквах да ни отговори – отвърна Самуна. – Като го помолих да ни упъти, му доказах, че наистина не съм тукашен и при това съм безобиден малоумник. Ако ми сечеше пипето, никога не бих отишъл право при него заедно с момчето ми за втория кат по петите.
– Момче за втория кат?
– Това би трябвало да е предположил, че сме – аз съм крадец, а ти си момчето, което вдигам на балконите и покривите, за да се промъкне през някой комин, прозорец на покрива или отдушник и после да слезе и да ме пусне в къщата.
– Нямаше ли да ни помисли за баща и син?
– В този квартал? И така облечени? Надали!
– Тогава защо сме тук?
– Защото точно в такъв квартал вероятно държат кралските особи. Трябва да се приближим до Риг достатъчно, че да може да види дирите ни. Той нали така прави? Ти каза, че можел да вижда дири дори и през стени.
– За това не бях се сетил – призна си Умбо.
– А какво си мислеше? Че ще поразпитаме къде държат кралското семейство, а после ще отидем да си побъбрим с Риг?
– Мислех, че Революционният съвет позволява на обикновените граждани да ходят при кралските особи, да им вземат разни неща и тъй нататък.
– Да, да, но не на всички обикновени граждани и не когато им падне, а само когато искат да унизят кралските особи и да отправят някакво политическо заявление или предупреждение. И ние няма да сме от „обикновените граждани“, които изпращат.
– Значи всичко е театър.
– Властта е театър, когато не е убийство в тъмното – отвърна Самуна.
– Или войници на светло.
Вместо да се върнат в по-безопасните квартали – тоест по-безопасни за бедните – Самуна ги поведе през още по-богати улици. Сега всяка къща беше голяма колкото десет сгради в обикновените градски квартали и никакви прозорци не гледаха към улицата, освен понякога на третия кат.
– Те всички ли живеят на тъмно? – попита Умбо.
– Имат широки вътрешни дворове, а прозорците им гледат към частните им градини. Като малки замъци са.
– На мен не ми изглеждат толкоз малки – отбеляза Умбо.
– Защото никога не си виждал замък.
– И във всяка от тези къщи живее само по едно семейство?
– Едно семейство, заедно със своите прислужници, стражи и гости, съкровищници, библиотеки и животни. Всяка от тези къщи побира едно селце хора.
– На крадец ще му е трудно да прекара момчето си за втория кат през онзи прозорец – забеляза Умбо.
– И така да е, моля те, постъпи умно и не се зазяпвай по него, че да те гледат!
Изведнъж пътят излезе срещу парк с обширни ливади и ниски цветя и храсти и само тук-таме – дървета. Дори и покрай отводнителния канал, който пазеше сух насипа, бе засята трева, която козите поддържаха ниско опасана. Няколко огромни сгради, не по-високи от три етажа, но широки и изкусно построени, облицовани с ослепително бял камък, бяха разположени сред градината на голямо разстояние една от друга.
– Ето я – посочи Самуна. – Голямата библиотека на Ареса Сесамо.
– В коя сграда е тя?
– Във всичките – обясни Самуна. – Ако беше само в една сграда, нямаше да е чак толкова голяма, нали?
– Ще влезем ли?
– Ти майтапиш ли се? Да ти приличаме на учени? Ще ни закарат право в лудницата, като умопобъркани!
– Аз мога да чета!
– А колко скоро си се къпал? – попита Самуна. – Не, просто си мисля, че ако Риг изобщо разполага с някаква свобода, ще се опита да попадне тук, за да научи повече за своята дарба или за историята на кралското семейство, или за съвременната политика, и като обикаляме наблизо, ще имаме по-големи шансове той да забележи дирите ни.
– Значи скоро ще стигнем до място, където мога да се изпикая? – попита Умбо.
– А, това можеш и тук да го свършиш – отвърна Самуна. – На всяка от тези стени.
– По богаташките къщи?
– Ти пикаеш отвън. Откъм улицата. Те и без това ги варосват на всеки шест месеца.
И сякаш Умбо му бе подсказал отлична идея, Самуна вече обливаше с обилна струя основата на една измазана стена.
Момчето забеляза, че по нея има десетки жълтеникави петна.
– Мислех, че Ареса Сесамо е много по-цивилизован – отбеляза той. – Във Водопаден брод...
– Във Водопаден брод, също както и в Площадката на Подмокрената, всеки може лесно да намери храст или нужник и може да си позволи да е придирчив и никога да не облекчава публично телесните си нужди. Но този град е построен в блато, всяка частица земя е ценна и няма да я пропилеят за обществени тоалетни само за пикня.