– След като се изкъпете, ще ви пусна в трапезарията, защото сте клиенти от третия етаж – рече ханджията. – Или ако искате да ядете сега, в кръчмата ще ви приемат, макар че някои ще мрънкат.
– Е, сине, какво да бъде? – попита Самуна.
– Много съм гладен, господине – отвърна Умбо.
– Значи първо в кръчмата – рече Самуна. – А утре ще се храним в трапезарията.
– Ще пратя момчето да отнесе... торбите ви в стаята.
„Момчето“ се оказа дванайсетгодишно момиче с нахален поглед. Самуна º подхвърли един шеб и тя се ухили презрително.
– Ако си мислиш, че с тия големи бакшиши ще ми бръкнеш под полата, помисли си пак.
– Надявах се, че един шеб е достатъчен, за да стигнат благополучно торбите ни в стаята и да не възразяваш много колко били изцапани от пътя. Но ако предпочиташ половин късмет пред лика на кралицата, с радост ще ги разменя.
В отговор тя пусна монетата в джоба на престилката си, вдигна и двете торби и като гледаше да не ги допира до тялото си, се помъкна нагоре по стълбите. Умбо тръгна подир носа и слуха си и те го отведоха в препълнената кръчма – тъкмо беше време за ранна вечеря, навън се стъмваше и беше ясно, че храната тук си я бива или пък е достатъчно евтина, та привлича повече клиенти от наемателите на стаи по всяко време. А и клиентелата не беше от грубияни – на някои от масите седяха семейства с малки деца. Дори и пияниците с червените носове не изглеждаха особено шумни и непристойни, а шумът бе по-скоро весел, отколкото недоволен. Когато им донесоха храната, от нея се носеха непознати за Умбо аромати, ала беше вкусна и порциите бяха обилни.
– Архитектурата на Ареса Сесамо не е кой знае какво – рече Самуна и примлясна, след като преглътна едно твърде пикантно рибено кюфте, – но никъде в целия ограден свят не готвят по-добре.
– Разбирам защо тук гъмжи от хора – рече Умбо.
– В Ареса селяните ядат като крале – заяви Самуна.
За беда го произнесе твърде силно и един от пияниците го чу.
– По-добре кралете да ядяха като селяни! – провикна се той. Всички погледи се обърнаха към него. Тонът му беше войнствен и явно никой не приветстваше това.
Самуна само се усмихна и рече:
– Добре казано, господине!
– А сега докараха и онова копеленце, дето се преструва на кралски син – продължи пияницата. – Според вас какво са намислили? Да върнат пак кралското семейство, да призовават синовете ни във войската и да водят още повече войни! Да ни вземат залъка от устата и да ни изтръскват джобовете за данъци!
Самуна се усмихна още по-широко, но Умбо познаваше тази усмивка – тя предвещаваше свада. Дори се досещаше какво ще каже сега приятелят му: „Значи сега не плащате данъци? Значи Революционният съвет няма войска?“. Но вместо това чу изпод масата глас и усети, че някой го хваща за коляното.
– Недей! – прошепна дрезгаво гласът. Умбо едва успя да погледне отдолу, и говорещият изчезна. Но в краткия миг, за който го зърна, той позна себе си, облечен точно в същите дрехи, само че скъсани. Окото му беше насинено, а устната – подута.
Погледна Самуна и забеляза, че той също е получил предупреждението и че всъщност то е било за него. Самуна го погледна объркано.
– Щях да кажа само, че...
Умбо се облещи и леко надигна разперените си длани над масата – опитваше се да му даде знак да си замълчи. Щом пребитият Умбо от бъдещето бе сметнал за нужно да се върне назад във времето и да каже на Самуна да млъкне, то Самуна би бил шест пъти по-глупав от глупак, ако продължи и каже на глас онова, което току-що го предупредиха да не казва.
Пияният обаче вече бе забелязал колебанието му.
– Ти да не си приятел на кралските синчета? – попита той. – Момченце крал ли искаш? Агия, не-кралицата, ни е напълно достатъчна – заради носталгията. Тя с нищо не вреди и няма никакви стремежи. Обаче момчето! Преди да се усетим, и вече ще ни е бръкнало и в джобовете, и под полите!
Пияницата се беше изправил заедно с още неколцина.
– По-верен гражданин от мен няма да намерите! – кресна той. – Но се кълна в левия лакът на Рам, че няма да търпя да ми натрапите онова момченце Риг!
– По-скоро бих го нашибал с пръчка! – извика Самуна, изправи се с поредното кюфте между пръстите и го вдигна високо така, че всички да го видят. – И аз като вас, приятелю, искам Съветът да задържи тук кралицата колкото му е угодно, но точно сега преди всичко съм гладен и казвам да живеят рибените кюфтета!
Войнственият пияница и останалите, които се бяха изправили с него, вдигнаха тържествено чаши, останалите клиенти се засмяха и неколцина изръкопляскаха. След малко всичко отново бе спокойно. Когато се навечеряха и момичето дойде да отнесе чиниите и чашите, то се наведе към Самуна и му каза: