– Браво, господине. Господарят трябваше да ви предупреди, че тук повечето вечери се събират поддръжници на кралицата.
– Трябваше да сложите табела – измърмори Самуна.
– И да насъскаме стражниците по нас, задето сме роялисти? Не, благодаря! Вие запазихте мира, господине, за което съм ви благодарна.
Горе в стаята им ги чакаше първото корито с вода. Самуна нареди на Умбо да се съблече и да се изкъпе.
– Със сапун! И търкай навсякъде два пъти, мръсна кална змиорко такава!
Умбо се съблече и попита:
– Няма ли да ми благодариш, задето те предупредих да си сдържаш езика и отървах и двама ни от боя?
– Няма – отвърна Самуна и легна на пода.
– Защо лягаш на пода, като тука има легло?
– Защото след като се изкъпя, искам да легна в чисто легло – отвърна Самуна.
– Ако не ми благодариш, че те предупредих, не заслужаваш чисто легло!
– Първо, не си ме предупредил ти, а твой вариант от бъдещето, което вече никога няма да съществува. Второ, сигурно си го направил само защото аз от бъдещето съм ти наредил, и затова благодаря на себе си. Трето, доколкото видях, единственият пребит беше ти от бъдещето. Готов съм да се обзаложа, че аз от бъдещето съм бил непокътнат и съм те пратил назад да ни предупредиш само защото ханджията ни е изхвърлил, а не съм искал да се занимавам с местене.
– Късмет ще извадиш, ако не се върна във времето и не се изпикая върху тебе, докато лежиш на пода!
– Няма съмнение, че вместо това ще се изпикаеш в коритото с водата за къпане – подхвърли Самуна.
– Защо, такъв ли е обичаят тук, в големия град?
– Търкай по-силно!
* * *
На другата сутрин закусиха хубаво, макар и Умбо да разбираше, че не могат вечно да живеят така. Месеци, да – имаха достатъчно пари за няколко месеца. Ами ако Риг не ги забележеше или не можеше да излезе от къщата, в която го държаха?
– Мисля, че трябва да свикаме военен съвет – обяви Самуна.
– Ако с това искаш да кажеш, че трябва да обмислим какво ще правим, съгласен съм! – отвърна Умбо.
– От една страна, можем да продължим да търсим Риг. Но на мен този курс ми изглежда опасен – или поне ще е опасен, ако се занимаваме единствено с това и то е първото, с което се заловим, след като влезем в града. Предпочитам да се заемем с нещо друго и покрай него да събираме сведения за това в коя къща живее кралското семейство и дали той е в същата къща при другите.
– Това º беше хубавото на снощната гюрултия – отбеляза Умбо. – Разбрахме със сигурност, че Риг е в града и е жив, въпреки че има хора, които това не ги радва.
– Разбрахме със сигурност, че хората смятат, че е в града и че е жив – поправи го Самуна. – Но все е по-добре от нищо.
– И с какво друго можем да се заловим? – попита Умбо.
– Случайно да си спомняш коя беше банката, до която беше адресирано кредитното писмо на Риг?
Умбо се замисли.
– Това беше много отдавна, а и само Риг говореше.
– Само се чудех дали ти не си слушал.
– А ти? – попита Умбо.
– Чух името и бих могъл да го разпозная, но съм три пъти по-стар от теб, умът ми е уморен и претъпкан и няма много място, където да набутвам разни неща. Те само се лепват за малко отгоре и падат.
– Имаше Дълговоден...
– „Дълговоден и Дълговоден“ – потвърди Самуна. – Но това беше банката, която налагаше шконто върху книжата на господин Бъчваря.
– Щом си спомняш толкова добре...
– Името забравих – прекъсна го Самуна. – Пробвай пак.
– Картофери и синове.
– Нещо такова беше – съгласи се Самуна. – Ама не точно същото.
– „Рудудори“ – досети се Умбо.
– Да, точно тази банка приемаше книжата на Купър без шконто! – потвърди Самуна. – Можем да се опитаме да получим още сведения там. Но ние не сме Риг, а и това не ни приближава особено до истинската ни цел.
– Която е?
– Скъпоценният камък. След като са взели всичките пари, които Риг е получил за него, значи той е откупил камъка обратно, тъй мисля аз. Онзи, у когото е сега камъкът, е най-обикновен крадец.
– И няма да го върне – рече Умбо.
– Но след като разберем къде е, ако успеем да те вкараме там, ти можеш да се върнеш назад във времето и да го откраднеш веднага след като го скрие.
– Където и да го е сложил, задължително ще е на място, където мен няма да ме пуснат.
– Хайде първо да открием къде е.
– Значи мислиш, че ако разпитваме за прочутия кралски камък, заради който изобщо арестуваха Риг, ще привличаме по-малко внимание, отколкото ако разпитваме за самия Риг?
– Да – потвърди Самуна. – Защото няма да питаме направо, ще я караме хитро.
– О, да, ние и двамата сме прочути с хитрината и ловкостта си – отбеляза Умбо. – Такъв беше Риг, помниш ли? Само той знае как да говори префърцунено като тях... а дори и него успяха да изловят, нали!