– Ще направим, каквото можем – рече Самуна. – Няма как целият град да е такъв, трябва да има и места, където поддръжниците на наследяването на трона по мъжка линия може да знаят нещо полезно.
– А разговорите с подобни хора няма да привлекат никакво внимание от страна на Съвета.
– Значи според теб не трябва да правим нищо? – попита Самуна с явно отвращение.
– О, аз мисля, че трябва да вземем камъка, ако можем... Хареса ми, като ме нарече твоето момче за втория кат. Само мисля, че не бива да забравяме, че каквото и да предприемем, то ще е опасно.
– Аз съм войник, синко. Познавам много по-добре от теб опасността.
Умбо се изправи.
– Връщай се във водата и се изтрий още веднъж – нареди Самуна.
– Повече от това тялото ми не знае как да се изчисти – заяви Умбо. – А и ако случайно не си забелязал, ти не си ми баща, а на мен баща не ми и трябва.
– Тогава навлечи някакви не чак толкова мръсни дрехи и иди поръчай да ми донесат вода за баня, ако онова грозно момиче, дето много му знае устата, се напъне да я донесе. А после, докато се къпя, иди питай къде можем да дадем да ни изперат дрехите.
– Ще го направя, ако кажеш „моля“.
– А какво ще кажеш да те смеля от бой шест пъти след вторник?
– Брей – възкликна Умбо. – То това е почти толкова хубаво, колкото бакшиш!
Глава 20
Знанията на Кносо
Сега всички деветнайсет кораба кръжаха на далечна орбита около Градина. Тя беше един прекрасен свят, също така синя, бяла и зелена като Земята, но заобиколена от един-единствен ослепителен пръстен. На повърхността и` имаше живот, така изобилен, че зеленото на хлорофила бе не само видимо, но и преобладаваше на много места на континентите. Първоначалният план, с голяма част от който Рам не бе запознат досега, изискваше първата група, която ще кацне на планетата, да се състои от десетина учени и няколко точни стрелци за в случай, че някое от местните животни обърка човеците с плячка. Рам трябваше да остане на кораба.
Заменимите предложиха на планетата да слязат само те. Щяха да прекарат няколко години в пространни описания и вземане на проби. Предполагаха, че Рам би могъл да влезе в стаза и да не се буди близо два века, докато изтребването приключи и планетата бъде изцяло заселена със земна фауна и флора. Но Рам веднага разбра, че така не бива.
– Човешки очи трябва да видят този свят. Трябва човек да обходи Градина и да я опише на другите човеци. Моите думи ще са част от всичко, което записвате. После аз ще се върна на кораба, ще вляза в стаза и ще изчакам Градина да стане такава, каквато тя самата никога не е възнамерявала да става.
– Разбирам, че умишленото и` одухотворяване от твоя страна се дължи по-скоро на разчувстваност, отколкото на загуба на разсъдък – отбеляза заменимият.
– Да – потвърди Рам.
– Знаем, че за хората е невъзможно да говорят за еволюцията и да не използват подобен език. Тенденцията резултатите да се тълкуват преднамерено е вградена във вашата ДНК, която ви позволява да изследвате причинно-следствените връзки на ниво, превъзхождащо всички останали животни.
– Но не и вашето?
– Ние не изследваме причинно-следствените връзки сами по себе си – отвърна заменимият. – Ние изследваме нормалните, линейни връзки между събитията във времето и ги разглеждаме като вероятности.
Рам разгледа предложенията за площадки за кацане и избра една, после посочи и шест места, които да посети за първоначалното събиране на проби. Заменимите от всички останали кораби се събраха и той стана двайсетият член на групата, която щеше да кацне на планетата. Беше най-непроизводителният, най-малко способният, най-непрецизният от цялата група, но така щеше да бъде дори и ако всички останали бяха човеци учени. В тази експедиция единствената истинска стойност на Рам се дължеше на неговата неопитност, невежество и непрестореност. Той нямаше веднага да категоризира всичко, каквото види, изкушен да създаде таксономия въз основа на дълбоките си познания за земната таксономия. Не би правил незабавно предположения за геоложкото минало на Градина въз основа на дълбоки познания за земната геология.
Доколкото това бе възможно, Рам щеше да се разходи по Градина и да я огледа с неизкушен поглед, като първото разумно същество, стъпило на планетата.
Той пилотираше с лекота модула за приземяване – въздухът си беше въздух, атмосферните условия – атмосферни условия, а автоматичните системи компенсираха всякакви климатични разлики между Градина и Земята. Приземяването бе гладко и нанесе относително малко вреди.