Рам се прозя.
– Това място е прекрасно – каза той. – В някои отношения странно, но нито повече, нито по-малко красиво от Земята. Нашата цел е човечеството да разполага с още едно място, където да живее без изкуствена подкрепа, за да се снижи вероятността за унищожението му. За да я постигнем, трябва ние самите да унищожим една цяла фауна и флора, провинила се единствено в това, че не се е развила достатъчно бързо, за да развие и разумен живот преди нашето пристигане.
– Точно онова, което една по-висша форма на живот би могла да извърши някога със Земята – отбеляза заменимият. – Експанзията на човечеството към достатъчно други светове се оправдава от това, че унищожението му на едно място няма да бъде пълното му унищожение за всички времена. Там, където животът може да съществува, той вече съществува. Ние никога няма да намерим годна за обитаване планета, която да не е вече населена. Но ако за теб, в твоето сантиментално, меланхолично настроение, това е някаква утеха, струва си да запомниш, че всички форми на живот непрекъснато изместват други форми на живот. Всички нови видове изместват видове, които не могат да се съревновават с тях. Ние не причиняваме на тукашните форми на живот нищо по-различно от това, което някога те биха причинили сами на себе си.
– Не знаех, че кухото философстване е част от вашето програмиране – рече Рам.
– Не бихме могли да бъдем подходящи спътници на човеците без това.
Вече само един страж пазеше Риг, макар и да беше як мъж, който почти не му говореше и изглеждаше така, сякаш много би му се искало Риг да се опита да избяга, защото щеше да му е голям кеф да го залови. Когато една сутрин те излязоха през портата на Флакомо, Риг му каза:
– Мисля, че трябва да отида в Библиотеката на живота.
– Баща ти не се е занимавал с проучвания в тази област – отвърна стражът.
– Значи е хубаво, че не баща ми ще отиде там – рече весело Риг. – Решението да повторя проучванията на баща ми беше мое. Не ми поставиха ограничения за достъпа до библиотеката.
Отначало стражът изглеждаше така, сякаш нямаше никакво намерение да повярва и на една негова дума, но после явно прецени колко много време ще му трябва да проверява, само за да разбере, че Риг е бил прав.
– Ако те изхвърлят, не обвинявай мен – каза той.
– Нещо против да изтичаме дотам? Заедно, искам да кажа. Не съм тичал изобщо, откакто сме дошли в Ареса Сесамо, и краката ми се молят да ги пораздвижа.
– Не – отказа стражът.
– Не мога да ви надбягам и точно затова сте първият страж, когото помолих да ми разреши да потичам. Погледнете се. Колкото и бързо да бягам, само три крачки ще са ви нужни, за да ме хванете. А вие обичате да бягате, иначе нямаше да имате такова тяло.
По лицето на стража си личеше, че приема скептично ласкателството на Риг, но той слушаше внимателно и очевидно казаното от момчето му прозвуча разумно.
– Не се откъсвай от мен – нареди той.
– Ама не трябва да ме изпреварвате. Вдървил съм се и съм се отпуснал, не мога да се сетя за човек, който не би ме надбягал.
И те хукнаха заедно към Библиотеката на живота. Стражът тичаше леко точно зад Риг, встрани, винаги достатъчно близо, че да се пресегне и да го хване за косата. Когато стигнаха, Риг се задъхваше, ала стражът изобщо не се затрудняваше с дишането. „Не е полезно за мен да си позволявам да излизам от форма – помисли си Риг. – Ами ако се наложи бързо да избягам?
Не и без Парам, каквото и да правя“.
За толкова години кротък, затворен живот на нея никога не º се бе налагало да развива издръжливост или скорост. Беше с крехко телосложение и нямаше никакви мускули. Колкото и бавно да му се струваше, че бяга, щеше да бяга по-бързо от нея.
„Така се случва, когато си пленник, в колкото и луксозна обстановка да живееш. Тялото ти омеква и отслабва и дори и да успееш да избягаш, лесно ще те хванат“.
Вътре в Библиотеката на живота Риг веднага отиде на главното бюро и попита дежурната библиотекарка:
– Блехт тук ли е днес?
– Кой?
– Блехт, тя е микробиолог.
– Знам коя е Блехт – рече библиотекарката – Вие кой сте, бих искала да знам?
– Името ми е Риг Сесамекеш.
Библиотекарката погледна стоящия зад него страж, който сигурно беше кимнал, защото лицето º се зачерви.
– Веднага, разбира се.
Сега тя се държеше раболепно. Стана от бюрото си и отиде да търси великата микробиоложка.
– Никога не спирам да се изненадвам, че хората още реагират на името ми, все едно кралският произход има някакво значение – рече Риг.
– Той означава много неща за много хора – отвърна стражът.