– Местен? Означава ли това, че според теб нашият биохимичен род, най-големият, не се е развил тук, на място?
– Не знам какво означава и какво мисля – отвърна Риг, макар в действителност да си мислеше, че точно това е темата на нейния труд, но тя не беше посмяла да рискува реномето си на учен, като го заяви открито. – Искам да знам за какво сте говорили вие и моят баща Кносо.
– Говорехме за теб – рече Блехт.
Риг се стъписа.
– За мен?
– Ти беше още бебе. А после изчезна. Отвлечен, паднал в кладенец, каквото и да се е престорил Революционният съвет, че е открил, когато е разследвал изчезването ти. Обсъждахме какво е възможно да се е случило с теб. А не някаква смахната хронология, потулена в учебник от епохата на Лоси.
– Не ви вярвам.
– Не вярвай, щом така ти харесва.
– Мисля, че вие сте имали основание да смятате, че нашата биологическа традиция не се наблюдава в археологическите находки, по-стари от единайсет хиляди години. Във вашия труд се намеква за това.
– Това си беше чисто забавление, споменаваше се в предговора. Не е сериозна наука.
– Моят баща Кносо е вярвал в това. Той е съпоставил хронологията и вашите открития и е стигнал до извода, че човешките същества и по-голямата част от животните в света са били привнесени изведнъж в нашия ограден свят. Ние сме от другаде.
– Какво? Семена, които вятърът е довял през Стената? – подигра му се тя. – Цяла еволюция за единайсет хиляди години?
– Нямам предвид друг ограден свят – растенията и семената се разпространяват свободно през Стената. Искам да кажа, от друг свят. Може би от друга слънчева система.
И щом произнесе тези думи, на Риг за пръв път му хрумна, че може би Бащата – не Кносо, а мъжът, който умря, затиснат от дървото – му е намеквал за същата идея. Тя му дойде наум толкова лесно, че сега той осъзна защо Бащата си бе поставил за цел да му преподава подробно астрономия и развитието на живота милиони поколения наред, милиони години. Една конкретна идея, неканена, му дойде наум – несъмнено вложена там от Баща му, за да изплува точно в този момент. Бащата бе говорил за „приливната граница“ и как, ако милионите скали и парчета лед, които съставляваха пръстена, се бяха събрали само няколко хиляди мили по-далече, са щели да се съединят в сферична луна. „Една достатъчно голяма луна би причинила приливи във всички световни океани – бе обяснил той. – На такъв свят животът би се развил много по-бързо, отколкото на нашия, защото по време на лунния прилив морето щеше да нахлуе много по-надалече и да залее полегатите брегове. Там, в почвата и локвите вода, където се срещат сушата, морето и въздухът, възниква животът, а в един свят с луна те са много, много повече“.
Дали Бащата всъщност му казваше, че според неговата теория човешките същества са дошли от такъв свят? Че животът се е развивал много по-бързо на планетата, където човекът първоначално е възникнал?
– С този въпрос се занимават астрономията и историята – каза Блехт, а на Риг му бе нужно малко време, докато осъзнае, че тя не чете и не отговаря на мислите му. Отговаряше на неговото твърдение за „може би друга слънчева система“.
– Не виждате ли какво би означавало това за татко Кносо? – попита Риг. – Той е търсел начин да прехвърли или да премине през Стената. Във физиката и в историята не е успял да открие нищо, но чрез хронологията и чрез вашата работа е стигнал до идеята, че може би нашият календар започва от пристигането на човешките същества и всичко живо, което те са донесли със себе си в този свят като чужденци.
– Е, и?
– Дали стените са съществували, когато са пристигнали те? Как би могла да се развие каквато и да било система на живот на планета, където всяко същество с по-висши мозъчни функции не може да преминава от един в друг ограден свят? Нито първоначално съществуващият живот, нито този, който нашите предшественици са донесли със себе си от своята планета с луна, не биха могли да се развият на планета със стени.
Блехт се замисли над това. Оливенко – също. Оливенко заговори пръв:
– Спомням си, че той каза: „Наше дело е“. Там, докато разглеждаше хрониката, той каза: „Наше дело е“, а аз си помислих, че говори за нещо, което сме направили ние двамата с него. Но сигурно е искал да каже, че „наше“, на човечеството, „дело“ е създаването на Стената.