– Да повярват на този тъпак Умбо, който те обвинява, преди да разберат каква е истината! И си загубил всичките си кожи?
– Не съм ги загубил, защото знам къде са – отвърна Риг. – Реката ги е завлякла надолу и висят по камъни и клони.
– О, ти можеш да се шегуваш? Много се радвам да го чуя!
– Мога или да се смея, или да плача – отвърна Риг.
– Плачи тогава. Отдай дължимото на стареца.
Риг за миг си помисли, че тя говори за мъжа от древността, горе на водопада. Но разбира се, Нокс говореше за Баща му.
– Не беше чак толкова стар.
– Кой ли би могъл да каже? Той идваше тук, когато аз бях дете, и докрая не изглеждаше по-стар оттогава.
– Сега ще ми кажеш ли къде трябва да отида?
– Ще ти кажа, за да знаеш какъв е адресът, на който никога няма да пристигнеш. Днес никой няма да те пусне да излезеш от града.
– Имената! – настоя Риг.
– Гладен ли си?
– Ако не ми кажеш сега имената, ще се нахраня с плътта на собственик на претоплен хан.
– Заплахи. Тц, тц. Палавник! Никакво възпитание!
– Точно така – потвърди Риг. – Но имам голям опит в убиването на животни, по-големи от мен.
– Разбрах – рече Нокс. – Голям си умник. Майка ти беше... е... Агия Сесамин. Тя живее в Ареса Сесамо.
– Древната столица на империята Сесамото?
– Точно същият град – потвърди Нокс.
– А какъв е адресът º? – попита Риг.
Нокс се изкикоти.
– Не си много добър слушател. Баща ти винаги казваше: „Де да можех да го накарам да внимава!“.
Но Риг нямаше да се остави да го размотават.
– Адресът?
– Казах ти, тя е Агия Сесамин.
– И това означава, че няма нужда от адрес?
– А... – рече Нокс. – Очевидно баща ти е пропуснал всякакви обяснения за политиката на Сесамото. Което е разумно, като се замислиш. Ако излезеш жив от Водопаден брод, иди в Ареса Сесамо и попитай за дома на Сесамин. Попитай когото и да е.
– Да не съм кралска особа?
– Ти си мъж – отвърна Нокс. – Това означава, че и да пърдиш кралска кръв през ушите си, все тая! Империята е била управлявана от жени и това е било много добро, докато е съществувала. Не че повечето градове, държави и империи не са управлявани от жени по един или друг начин.
Тя млъкна и се взря в лицето му.
– Опитвам се да разбера какво премълчаваш.
Риг каза първото, което му дойде на ум:
– Аз си мислех, че майка ми си ти.
– Много смешно. О, да, и много умилително. Трогната съм. Мисля, че е време да тръгваш, преди да са изгорили хана ми.
– Нямам пари за пътуването – рече Риг. – Нямах нищо друго освен кожите.
– И идваш да изпросиш от старата ханджийка някоя и друга пара`?
– Не – отвърна Риг. – Не искам нищо, ако не можеш да отделиш. Ако имаш малко, ще ги взема назаем, макар и да не знам кога и дори дали ще ми е възможно да си върна дълга.
– Е, нищо няма да ти плащам предварително, нито да ти заемам, нито дори да ти дам. Но мога тебе да помоля за един заем.
– Заем? Та аз нямам нищо!
– Твоят баща ти остави нещичко, в случай че умре по време на това ви пътуване.
– Кога щеше да ми го кажеш?
– Току-що ти го казах.
Тя намести една стълба до няколко наредени груби лавици и започна да се качва. После спря.
– А` си опитал да ми надничаш под полата, ще ти забия игли в очите през клепачите, докато спиш!
– Аз търся помощ, а ти ми пробутваш кошмари, страшно ти благодаря.
Нокс вече се беше качила на най-горното стъпало и посягаше към една торба, на която пишеше „сух боб“. Риг надникна под полата º главно защото тя му беше забранила, и както много пъти преди, не видя нищо, което да му е интересно. Все не можеше да разбере защо Нокс и останалите жени винаги бяха толкова сигурни, че мъжете искат да видят онова, което криеха под дрехите си, каквото и да беше то.
Тя слезе долу с малка торбичка в ръце.
– Не е ли много мил баща ти? Да остави това за теб?
Отвори торбичката и изсипа съдържанието º в дланта си. Деветнайсет скъпоценни камъка, големи, с повече цветове, отколкото Риг можеше да си представи, че имат скъпоценните камъни, и нямаше два еднакви.
– А какво да ги правя?
– Продай ги – отвърна тя. – Струват цяло състояние.
– Аз съм дете – напомни º Риг. – Всички ще решат, че съм ги откраднал от мама. Или от някой непознат. На никого няма и през ум да му мине, че са мои по право.
Нокс извади от торбата сгънат лист хартия. Риг го пое и го погледна.
– Адресирано е до банкер в Ареса Сесамо.
– Да, мога да чета – сопна му се тя.
Риг го прегледа набързо.
– Баща ми ми обясни за кредитните писма.