– За жалост тази възможност винаги съществува при размножаващите се по полов път, чиято наследственост се предава чрез гени.
– Казвам само, че аз... съжалявам, задето всички останали имат деветнайсет шанса и само аз съм ограничен до един-единствен шанс да продължа гените си.
– Защото си убеден, че гените ти ще са голяма благословия за човечеството.
Рам се замисли над това.
– Предполагам, че тъкмо в това всеки юноша вярва с цялата си душа.
– Ако те изобщо мислят.
– Но аз не съм юноша. Ако наистина притежавам някаква способност да манипулирам времето и ако тя може да се предава генетично, то ще е срамота родът – носител на тези гени, да умре. Убеден съм в това, дори и да не ставаше въпрос за моите собствени гени.
– Да не би да ни молиш да оплодим всички жени на всички кораби с твоята ДНК, за да си сигурен, че ще имаш потомство?
– Не! – възкликна Рам потресен. – Какъв ужас за една жена да се събуди бременна! Погазване на доверието! Това би унищожило всичките деветнайсет колонии.
– Да не споменаваме, че ще е неловко всички бебета да приличат на теб – допълни заменимият. – Въпреки че според нас ти си привлекателен според критериите на много култури, жените вероятно ще възнегодуват, а докато потомците ти растат, враждебността на средата ще им вреди по непредвидим начин.
– Тогава защо изобщо спомена за такава възможност?
– Стори ми се, че ни молиш да осигурим твоето успешно размножаване. Разпространяването на семето ти по този начин би ти дало най-големи шансове.
– Не искам шансове.
– В такъв случай си намери склонна да те приеме жена, ожени се и си родете много деца – предложи заменимият.
– Ще си намеря.
– Тогава защо водим този разговор? – попита заменимият.
– Ти да нямаш краен срок? Да не би да забавям изпълнението на спешна задача?
– Да – потвърди заменимият. – Ти не си способен да внесеш свой принос в дейностите, с които се готвим да се заемем.
Ала Рам все още не лягаше, за да му бият инжекциите и да изпадне в стаза.
– Обещай ми нещо! – настоя той.
– Какъв смисъл има едно обещание, щом няма да го запомниш?
– Ти ще го запомниш. Обещай ми, че ти ще останеш, функциониращ и присъстващ, в оградения свят, където ще живеят моите деца. Наглеждай ги. Направи всичко, което е по силите ти, моите способности да станат част от човешкото наследство.
– Няма нужда да го обещавам – рече заменимият.
– Защо?
– Защото ние вече сме решили, че за да изпълним първоначалната цел на тази мисия, най-добрият курс на действие е да наблюдаваме внимателно всички полезни или интересни особености, които се проявяват в различните оградени светове, и да манипулираме събитията по начин, който ще укрепи тези особености.
– Ще ги манипулирате? Как?
– Ще ви развъждаме като кученца – вас, човеците – обясни заменимият. – И ще видим дали ще успеем да създадем от вас нещо полезно през следващите единайсет хиляди години.
За седми път Умбо се оказа лице в лице със самия себе си и отново чу същото съобщение:
– Няма да стане.
Той незабавно напусна наблюдателния си пост и влезе в Първа народна банка на Ареса. Самуна го чакаше пред кабинета на главния счетоводител. Този път планът беше съвсем отчаян – Самуна да вдигне скандал и да се разкрещи, че банката го мами, а Умбо да се промъкне вътре и да запали пожар, а после в суматохата да влязат в стаята, в която пазеха скъпоценния камък в каса, поставена в сейф. Попаднеше ли там, Умбо щеше да се върне във времето към момента, когато са сложили камъка в касата, да го грабне и да се върне обратно.
Такъв беше планът. И очевидно не се беше получило.
Умбо изкачи два етажа по стълбите до преддверието на счетоводството. Самуна го видя, че влиза, въздъхна и се надигна да стане. В този миг излезе счетоводителят.
– Господине, вие, мисля, сте дошли по повод липсваща сума? – попита той усмихнато Самуна.
– Намерих липсващите пари – побърза да се обади Умбо.
– Благодаря ви за усилията – додаде Самуна.
– Надали е вярно – рече счетоводителят. – Забелязани сте да оглеждате тази банка от близо месец. Проследихме ви. Мисля, че замисляте обир, но всеки път, когато се готвите да го осъществите, става нещо и ти – той посочи Умбо – идваш и го отлагаш.
– Да не сте се побъркали? – попита Самуна.
Двама градски стражи отвориха външната врата и влязоха вътре, размахали жезли и готови за действие.
– Моля ви, седнете отново – продължи счетоводителят. – Първа народна банка на Ареса реши да ви забрани да имате сметка тук.