– Свободен ли си? – попита Умбо. – Или ей сега ще ни стъпчат войниците, които те преследват?
– В къщата, в която живея, има много тайни ходове и някои от тях водят навън. Никой не знае, че съм излязъл, но трябва веднага да се върна там. Ала открих дирите ви и ми се стори, че вършите нещо много дръзко и ненужно – опитвате се да си върнете нашия камък.
– Всички останали са у нас – обясни Самуна. – Искахме пълния комплект.
– Сигурно съществува някаква дълбока вълшебна причина всичките деветнайсет камъка да са ни нужни – рече Риг. – Но каквато и да е тя, в библиотеката никъде не открих да се споменават деветнайсет скъпоценни камъка.
– Само това ни хрумна, за да ти помогнем – рече Умбо. – Дойдохме тук да те спасим, но не можем и да припарим до къщата, в която живееш. Дори докато се мъчехме да открием коя е тя, хората проявяваха подозрителност.
– Защото са си мислели, че искате да ме спасите? – попита Риг.
– Не – обясни Самуна. – Предполагаха, че сме привици, които искат да ти отрежат косата, да ти откраднат дрехите и тям подобни глупости. Очевидно на тези неща сред местните граждани напълно им е минала модата. Всъщност, доколкото разбрахме, откакто пристигнахме тук, ти си най-интересният човек в града.
– В света – додаде Умбо.
– В оградения свят – поправи го Риг. – Чакайте да позная... Мнозина от тях искат да ме направят крал, а много други искат да умра, а майка ми и сестра ми да влязат в Шатрата на светлината. Други изобщо не искат да съществуват кралски особи, трети пък искат да съществуват, за да могат непрекъснато да бъдат вкарвани в затвора и тормозени, а повечето майки искат да разберат как се обличам, та да пременят така и синчетата си.
– Горе-долу това е – потвърди Самуна.
– Ти сигурно си се научил да се връщаш назад във времето – обърна се Риг към Умбо.
– Очевидно – потвърди Умбо. – Иначе нямаше да мога да предам съобщенията до теб и до себе си в О.
– Не е очевидно – възрази Риг. – Или не си съобразил, че след като веднъж нещо е извършено, няма нужда да го вършиш отново?
– Да, досетихме се – рече Самуна. – Но на мен ми е неприятно, защото изобщо не мога да го проумея.
– Аз мога – рече Риг. – Това е като да решаваш лабиринт на хартия. Чертаеш линия в погрешна посока. Връщаш се на мястото, където си взел неправилното решение. Няма нужда да продължаваш по погрешния път, можеш да постъпиш различно.
– Времето не е лабиринт – възрази Самуна.
– Лабиринт е – заяви Риг.
– Какво е лабиринт? – попита Умбо. Много мразеше всички да знаят нещо, а той да не го знае.
– Важното е дали си се научил да правиш онова, което прави Умбо? – попита Самуна.
– Щях да се побъркам, докато се опитвах да го постигна, когато бях пленник на гемията. Нито трепване, нито сияние, нищичко, което би трябвало да почувствам.
– И аз не мога да виждам дири – рече Умбо.
– Но това не пречи, защото, докато сме заедно, ти можеш да ме включваш в твоето... каквото там правиш. Ти се преместваш във времето. Въпросът е дали си се научил да прескачаш напред в него?
– Това всеки го прави – обади се Самуна. – Секунда след секунда ние се преместваме една секунда по-напред в бъдещето.
– Сестра ми го може – рече Риг.
– Тя вижда бъдещето? – попита Умбо.
– Не, не е чак толкова полезно. Прескача малки интервали от време. Заради това се движи много бавно, но докато го прави, е невидима.
Самуна тръсна глава.
– Защо в Площадката на Подмокрената просто не задържах парите ти и не оставих лодкарите да те хвърлят във водата?
– Тя ми е сестра – рече Риг. – Съвсем разумно е и да може да прави разни неща с времето.
– Нищо не е разумно – изсумтя Самуна.
– Аз не съм ти брат – рече Умбо. – Изобщо не съм ти роднина. И никой друг в моето семейство няма такива способности.
– Бащата някак е разбрал на какво си способен. Но как?
– Аз му казах – обясни Умбо.
– Да, бе, ей така си отишъл при него и си му казал: „Между другото, аз мога да забавям хода на времето“.
– Значи е знаел. Той беше... твой баща.
– Но той не е бил мой баща – отрече Риг. – Аз сега опознавам истинския си баща. Кносо Сисамик. Бил е велик човек, по свой начин. Мислител, но и човек на действието.
– Искам да знам защо изобщо ние с Умбо сме тук – намеси се Самуна. – Ти не искаш камъка, можеш да влизаш и излизаш от затвора си, когато си пожелаеш...
– Не когато си пожелая. Днес за първи път ми се удаде възможност. Изобщо. Излязох, защото открих дирите ви и разбрах, че сте тук. И дори не съм сигурен, че ще мога да се върна, без да ме разкрият.
– Да се върнеш ли? – учуди се Самуна. – Че защо ти е да се връщаш?
– Защото майка ми и Парам са още там.