– Парам? – попита Умбо.
– Сестра ми – поясни Риг.
– Те са си били добре и без теб – рече Самуна. – Какво им дължиш?
– Ти какво дължиш на Подмокрената? – сопна му се Риг.
– Ние с нея се познаваме от цял живот. А ти познаваш сестра си от колко, от двайсет минути?
– Е, ако не искате да ми помогнете в моето дело, тогава защо сте тук?
– Кажи ни какво искаш да направим – опита се Умбо да ги умиротвори.
– Взе да става напечено – обясни Риг. – Не знам каква е причината, но все по-усилено ни шпионират. Има и срещи – шпионите се срещат с повече хора. Най-различни хора.
– Шпиони ли? – попита Самуна.
– Не знам кои са те, познавам само дирите им. Те се срещаха с членове на Съвета. Сега се срещат по-често с генерал Гражданин.
– С кого? – попита Умбо.
– С офицера, който ни арестува.
Самуна се вкамени насред улицата. Хората отзад се блъскаха в него, поглеждаха го, забелязваха ръста, силата и яда му и се извиняваха.
– Още не си ни казал какво искаш от нас! – тросна се той.
– Парам се бои...
– Това не е отговор! – кресна Самуна.
– Хората ни гледат – напомни им Умбо.
Самуна продължи да гледа сърдито Риг.
– Трябва да изляза от града и да взема Парам със себе си. После отивам при Стената.
– Аз съм ходил до Стената – рече Самуна. – Няма нищо там.
– Ще мина през нея – заяви Риг. – А ако аз успея, ще успеете и вие.
– Не, аз няма да дойда – отрече Самуна.
– Добре – съгласи се Риг. – Но аз отивам и ще взема със себе си и Парам. Но не мога да го направя без Умбо – ако той не дойде с мен, надали ще успея.
Умбо не беше сигурен дали се радва на това.
– Защото държиш да дойда с теб ли, или защото ти е нужна моята способност да забавям хода на твоето време?
Риг завъртя очи.
– Аз съм тоя, дето вижда дирите, ти си оня, дето е способен да забавя хода на моето време. Но аз съм си аз, а ти си си ти.
– Значи, дори и да не умея всичко онова, което ти се надяваш, че умея, ти пак би искал да дойда с теб?
На Умбо му докривя, че въпросът го правеше толкова жалък, но искаше да знае отговора.
– Ако ти притежаваш способност, от която аз отчаяно имам нужда, и откажеш да я използваш, що за приятел си тогава?
– Аз не отказвам да...
– Риг, какво удоволствие е да те видим отново – намеси се Самуна. – Ти вече успя да се скараш и с двама ни.
– С никого не се карам – заяви Риг, видимо поуспокоен. – Отчаяно се опитвам да оцелея ден след ден и да се науча да оцелявам година след година. Не искам да се свързвам с никоя групировка във властта. Не искам да възстановя империята на Сесамидите и със сигурност не искам да я управлявам. Искам да мина през Стената, за да остана жив. И искам да взема с мен и майка си и сестра си.
– Значи важно е само какво искаш ти – рече Умбо.
– Ти ме попита с какво можете да ми помогнете! И аз ти казвам!
– Е, за начало би могъл да се дръпнеш от средата на улицата и да не привличаш чак толкова внимание – предложи Самуна.
– Ти си тоя, дето се спря тук... – започна Риг и се досети, че Самуна се шегува. Или поне сигурно се шегуваше.
Той се обърна и си тръгна.
Умбо изприпка подире му.
– Къде тръгна?
– Махам се от улицата – отвърна му Риг разярен.
– Може ли да дойда с теб?
– Дано да можеш – отвърна Риг, – защото трябва да поговоря с теб и имам нужда от твоята помощ.
– Къде отиваме?
– Във вашата стая.
– Ще ме попиташ ли изобщо къде сме отседнали? – попита Умбо.
Риг се спря и го изгледа, все едно не е с всичкия си.
– Това съм аз. Оня, дето вижда дирите. Знам къде живеете.
И продължи да върви, но този път Умбо разбра, че е поел по най-краткия път към техния хан.
– Що за човек е сестра ти? – попита той.
– Невидима е – отвърна Риг.
Отговор не последва.
– Още ли се сърдиш? – попита Умбо след малко.
– Страх ме е – отвърна Риг. – Напълно непознати хора желаят смъртта ми.
– Ако това може да те утеши, за момент успях да разбера защо – обади се Самуна, щом ги настигна.
Когато приближиха до хана, той спря.
– Банката ни следи. Те сигурно са наясно къде живеем. Ами ако знаят и за връзката ни с теб? Ние бяхме задържани, когато скочихме от гемията.
– А Риг е единственият жив принц от кралското семейство – додаде Умбо.
– Никой не ме познава по лице.
– Мисля, че ти ни каза за шпионите в къщата – напомни му Самуна. – Те те познават по лице. А ти техните лица познаваш ли?
– Познавам дирите им – отвърна Риг. – Никакви ги няма тук.
– Аз бих се чувствал по-сигурен, ако отидем някъде другаде.
И така, те тръгнаха подире му към една евтина гостилничка, където предлагаха фиде.
– Не поръчвайте нищо, което се води с месо – нареди им Самуна.