– Никога не си ме предупреждавал за това – рече Умбо.
– Мислех, че не е нужно – цели два дни дриска, след като поръча агнешкото.
– Сигурни ли сме, че е било от агнешкото? – попита Умбо.
– Хапни си пак и ще видиш – заяви Самуна с преливащ от наслада глас.
Седнаха в гостилницата и започнаха да сърбат фидето, плуващо в лют бульон. Умбо не поръча агнешко, но и без това обичаше повече пилешкия бульон с репички и лук.
– Няма да тръгна без сестра си – заяви тихо Риг, докато сърбаше.
– Това нас не ни засяга – рече Самуна. – Ние и без това не можем да влезем в къщата ти. И да припарим до нея не можем.
– Мисля, че генерал Гражданин се подготвя за действие – продължи Риг. – Много ми се иска да знаех, обаче, дали той е в групата, която желае смъртта ми, или в онази, която иска да ме направи... шеф.
– Има ли значение? – попита Умбо. – И в двата случая ти не искаш да си имаш вземане-даване с него.
– Но ще е полезно да знам дали те се опитват да се доберат до мен или до сестра ми.
– Доколкото знаеш, майка ти дърпа конците на всичко – намеси се Самуна.
– Всеки се свързва с всеки, в края на краищата – рече Риг. – Затова не мога да кажа, че е невъзможно. Но не ми се струва вероятно. Мисля, че тя иска само да я оставят на мира.
– И значи майка ти живее в онази разкошна къща и се среща с големци? – попита Самуна.
– Тя с никого не се среща.
– Разправят, че всички важни люде имат някаква връзка с дома на Флакомо – осведоми го Самуна. – Разправят, че майка ти вече командва всичко и само на думи не е така.
– Повярвай, отвътре в къщата не изглежда така – увери го Риг. – Да, тя приема посетители, но никога не остава с тях насаме. Никога не остава насаме с никого освен със сестра ми.
– Е, и какво? – попита Умбо. – Тоест и в двата случая, какво? Мислех, че не се интересуваш от интриги, заговори и съзаклятия. Мислех, че искаш само да се махнеш.
– Така е – потвърди Риг.
– Тогава защо просто не се махнеш? Вземай сестра си и майка си, излез от къщата и върви.
– Не е толкова просто.
– Аз пък мисля, че е. Мисля, че ти си... от родата на шефа. Мисля, че си важен. Мисля, че всъщност никъде не искаш да ходиш.
Риг като че понечи да изстреля остроумен отговор, но се въздържа.
– Е, добре, някои неща там ми харесват. Храната е... страшна.
– Ами прочутите и образовани хора?
– Запознах се с някои интересни личности, да – съгласи се Риг.
– А достъпът до библиотеката? Каза, че прекарваш много време там.
– Библиотеката най-много прилича на времето, прекарано с Бащата. Също като него и тя знае всичко, макар да не съм намерил начин да я накарам да ми каже онова, което искам да знам.
– Е, и ние знаем разни неща – рече Умбо. – Например аз знам как да се връщам назад във времето, когато си пожелая. Като се връщам няколко дни по-назад, мога за няколко минути да се намеря в което си време искам. По-трудно е, когато се връщам по-отдавна от няколко месеца. Да се върна година назад дори не съм опитвал. Но все пак.
Риг изглеждаше наистина впечатлен.
– Трудно ли беше? Да се научиш да го калибрираш така?
– Да – отвърнаха в един глас Умбо и Самуна.
– Няколко месеца беше много досадно – рече Самуна.
– Аз мога да откривам само хора, които познавам, ако са стояли на едно място, и трябва да стигна до това място.
– Твоята дарба е по-добра от моята, Умбо, и това е истината. Но дарбите и на двама ни са по-добри от тази на сестра ми. Нейната върши чудна работа, когато тя иска да изчезне, а когато го прави, остарява по-бавно от другите, защото всъщност, когато е... в онова състояние, през повечето време не живее.
Продавачката не им обръщаше внимание, останалите клиенти – също. Но пък на добрите шпиони нямаше да им личи, че им обръщат внимание, нали? И затова те се опитваха да разговарят с недомлъвки.
– Освен това тя се движи страшно бавно – продължи Риг. – Все едно е полузамръзнала. Дарбата º не е съвсем безопасна. Когато хората преминават през нея, това... я уврежда малко. А когато тя преминава през твърди предмети се разболява.
– Значи не бива да го прави – заключи Самуна коравосърдечно.
– Тя и не го прави – обясни Риг. – Казвам само, че... нейната дарба не е толкова полезна, колкото можеш да си помислиш. Но ето го и истинския въпрос, Умбо. Ти винаги си бил способен да разпростреш дарбата си и върху мен дори когато между нас няма физически допир. Само с мен ли ти се получава? Или си вземал и Самуна със себе си назад във времето?
– По-трудно е – отвърна Умбо. – Тоест не по-трудно, а изисква по-голямо съсредоточаване и ме изморява повече.
– Значи си опитал и с него?