– Дожаля ми за лодкаря – рече Умбо.
– Той подгизна, но ще изсъхне – отбеляза Самуна.
– Да ти се явят във въздуха трима мъже, които ядат фиде – изкикоти се Риг. – Какво ли са искали да кажат светиите с това! Според вас дали някой е построил там светилище? На Тримата ядачи на фиде.
И той се засмя още по-силно. Продавачката го изгледа сърдито.
– Той беше толкова ниско под нас – отбеляза Умбо.
– На първоначалното равнище на делтата – уточни Самуна.
– Значи строителите на града са довлекли толкова много пръст, за да издигнат такъв висок насип? – попита Риг.
– Не им се е наложило – отвърна Самуна. – Реката всяка година влачи тиня. Започваш да надграждаш острова, а после, след всеки сезон на наводнения, изчистваш задръстените канали, за да минават лодките. А какво правиш с тинята? Трупаш я и разширяваш границите на острова, върху който е построен градът. След няколко хиляди години имаш доста големичък и бая висок остров.
– Ето защо под града има толкова много тунели и канали, въпреки че се намираме в средата на делтата – досети се Риг.
Умбо погледна нагоре и видя нещо на стената. Той се пресегна, докосна Риг по ръката, а после отново погледна една лавица високо горе на стената на гостилницата. На нея имаше статуетка на един мъж и две момчета, държащи купи с фиде.
– На Рам десният... – измърмори Риг.
Самуна закри лицето си с ръце.
– От нас са произлезли Ядачите на фиде!
– Аз не знам тази история – обади се Умбо.
– Как не се досетих какво става, когато лодкарят ни погледна? – попита Самуна.
– Защото още не се е било случило – обясни Риг. – Аз все още не си спомням подобна легенда, но явно всеки път щом променим миналото, се появява ново предание за герои.
– Плодородието на почвата – измърмори Умбо, щом започна да си „припомня“ легендата за Ядачите на фиде, също както си бе „припомнил“ преданието за Светеца скитник в светилището в самото начало на тяхното пътуване с Риг. – Те са символ на изобилна реколта, сега си спомних.
– И това сме били ние! – възкликна Самуна. – Колко много от тези легенди тръгват просто от... нас!
– Ако не внимаваме, ще сме в основата на всичките – рече Риг. – Все пак трябваше да разбера дали сме способни да го направим.
– И тримата се върнахме във времето заедно. Нали? – попита Умбо.
– Много ми трептеше пред очите – рече Самуна. – Отначало ту виждах, ту не виждах лодкаря.
– Но когато той ни видя, трептенето вече беше спряло, нали? – попита Умбо.
Самуна кимна.
– Искам да се върна назад във времето, когато Стената още не е съществувала – рече Риг. – И просто да мина оттам. Но ако се намираме едновременно и в настоящето, и в миналото, какво ще стане, ако... влиянието, отблъскването или каквото и да е, от Стената в настоящето... Какво ще стане, ако продължаваме да го усещаме и по време на преминаването?
– Може би ще е по-слабо – предположи Умбо.
– Надявам се – рече Риг. – Но може би и сестра ми ще ни бъде нужна. За да не съществуваме по никое време и на никое място по-дълго от съвсем малка частица от секундата.
– А тя може ли да разпростира своята... дарба и върху други хора? – попита Умбо.
– Трябваше да ме докосва, но да, правили сме го.
– А аз за какво съм ви? – изръмжа Самуна.
Риг тръсна глава.
– Ти не си ни нужен... за да преминем през Стената. Но след като преминем от другата страна, ще ни е нужен твоят опит, а може би и бойните ти способности. Когато татко Кносо открил начин да премине през Стената – упоен до безсъзнание, преплавал с лодка – някакви ужасни водни създания оттатък го извлекли от лодката и го удавили.
– Ох... – изпъшка Самуна. – Аз нямам никакъв опит от битки с водни страшилища убийци.
– Ние няма да минем оттам, откъдето е минал татко Кносо – поясни Риг. – Не знаем какво ще открием. Сестра ми, Умбо и аз сме много умни, важни, могъщи и прочие, но сме и дребнички, слабички и не особено страшни. От друга страна, ти... Погледнеш ли сърдито възрастни мъже, те се разплакват.
Самуна се изхили.
– Умбо, мисля, че ни трябват няколко съобщения от твоето бъдещо аз, за да се докаже, че може да ни смелят от бой.
– Само когато сериозно те превъзхождат числено – отвърна Умбо.
– Което може да се случи тринайсет секунди след като преминем отвъд Стената в другия свят – продължи Самуна.
– Каквото има да става, ще стане – рече Риг. – Но знам едно: ако не отидем там, където никой от този ограден свят не може да ни последва, тогава и моят живот, и животът на майка ми и сестра ми нищичко не струват.