– Радвам се да го чуя, защото на мен никога не ми е обяснявал подобно нещо.
– Това няма никаква стойност, докато не стигна в Ареса Сесамо – рече Риг.
– Тогава живей с онова, което предлага земята, както винаги сте живели с баща ти.
– За гората става, но дълго преди да стигна в Ареса Сесамо, ще вървя само през градове, чифлици и ниви. Чувам, че за кражба биели с камшик.
– Или те тикват в затвора, или те продават в робство, или те убиват, зависи от града и от настроението им.
– Значи ми трябват пари.
– Ако успееш да излезеш от Водопаден брод.
Риг си премълча. Какво ли можеше да каже? Нокс не му дължеше нищо.
Но беше най-близкото нещо до приятел, което имаше, макар и да не му беше майка.
Тя въздъхна.
– Казах на баща ти да не разчита на това, че ще ти дам пари.
– Той не е разчитал. Погрижи се да донеса обемист вързоп с кожи, колкото мога да нося.
– Да, да, и затова ще ти дам нещичко, но няма да ти стигне, за да вземеш карета. Няма да ти стигне да вземеш нищо. И ще е умно още дълго да избягваш пътищата. Имам предчувствието, че във Водопаден брод никой няма да получи нов чифт обуща или да му поправят старите, преди един обущар да се откаже да те търси, за да те изкорми като риба.
Риг чу някакъв шум извън килера.
– Кога сме решили да не шептим повече? – попита той.
Нокс се завъртя и отвори вратата на килера. Навън нямаше никого.
– Наред сме – каза тя.
После задумкаха по входната и по задната врата едновременно.
– Знаем, че той е вътре, Нокс! Не ни карай да подпалим хана!
Нокс се ущипа по основата на носа.
– Заболя ме главата. Страшна болка! И пулсира, безмилостна като молец!
– Мислиш ли, че можем да ги разубедим? Или ще ги баламосваш с нещо, докато се измъкна през покрива?
– Тихо! – сряза го тя. – Градя стена.
Тъй като ръцете º не вършеха нищо, Риг реши, че говори иносказателно. Стена между нея и нейния страх? И сякаш бе попитал на глас, тя обясни шепнешком:
– Стена около къщата. Запълвам я с воля да се обърнат назад.
Трябваше да се досети, че Бащата е станал неин учител само защото е притежавала някаква интересна дарба.
– Те вече са на вратата.
– Но никой няма да иска да продължи. Докато успея да я поддържам.
– Колко време е това? Минути? Часове?
– Зависи колко воли я нападат и колко са решителни – отвърна тя.
После пусна носа си, отиде при задната врата и заговори през нея на стражата отзад:
– След малко ще отворя входната врата, така че можете да отидете отпред.
– Мислиш ли, че ще ме надхитриш? – обади се мъжки глас от другата страна. – Щом тръгна, ти ще излезеш отзад.
– Както щеш – рече Нокс, а после прошепна на Риг: – Ето така караш хората да надхитрят сами себе си. Ако си мислят, че са разкрили какво си наумил, ще спрат да гадаят.
– Чух те – обади се мъжът от другата страна на вратата. – Тази магия я мога и аз.
– Ние не правехме магия – рече Нокс. – Само си говорехме.
Докато вървяха към входната врата, тя додаде така, че да я чуе само Риг:
– Не излизай през вратата, щом я отворя.
И отвори. Отвън стояха двама яки мъже. Единият беше ковачът, а другият – чифликчия от близък чифлик. Зад тях, но долу, под чердака, стоеше обущарят Тегай, бащата на мъртвия Киокай. По лицето му се стичаха сълзи, а Умбо се бе вкопчил в лакътя му, скрит от грамадата на баща си.
Двамата понечиха да влязат или съдейки по стойката им, да нахлуят, но след като попристъпиха на едно място, все пак останаха отвън.
– Нямаше го тук, когато претърсихте – каза Нокс. – Не знаех, че идва.
– Така казваш – рече чифликчията.
– Откъде да сме сигурни? – попита ковачът.
– От това, че си плащам сметките навреме дори и когато отседналите при мен не са ми платили. – А после се провикна: – Тегай!
– Няма нужда да крещиш – рече тихо обущарят зад гърба им.
Мъжете се дръпнаха малко встрани, за да могат двамата да се гледат.
– Защо обвиняваш това момче, Риг, че е убило сина ти?
– Защото моето момче, Умбо, е видяло как той хвърля Киокай във водопада.
– Не е – отрече Нокс.
– Видях го! – извика Умбо и пристъпи към чердака.
– Не те наричам лъжец – рече Нокс. – Твърдя, че казваш не какво си видял, а до какво заключение си стигнал от видяното.
– Все същото е – обади се ковачът.
– Умбо, ела тук – подкани го Нокс.
Умбо отстъпи назад и пак застана до баща си.
– Няма да го пусна да влезе в тази къща, не и докато онзи детеубиец е вътре! – сопна се обущарят.
– Умбо – заговори Нокс, – ти какво точно видя? Сега недей да лъжеш. Кажи ни точно какво са видели очите ти.
Умбо погледна безумно Риг, после Нокс и накрая баща си.
– Стана това, което казах.