– А майка ти умее ли... нещо? – попита Умбо.
– И да умее, не ми се е доверила.
– Ако не ни хареса съседният свят, винаги можем да се върнем – рече Самуна.
– Ти си служил край Стената – припомни му Риг. – Виждал ли си някога... човек или нещо подобно на човек отвъд нея?
– Лично аз – не, но се разказват истории – отвърна Самуна.
– Страшни ли? – попита Умбо.
– Просто истории – отвърна Самуна. – Но, да, всички те звучат като онези, които хората обичат да измислят. Например... „Приятелят ми видял човек отвъд Стената, който палел огън. После той залял огъня с вода, угасил го напълно, стъпкал пепелта и насочил три пъти пръст към приятеля ми. Все едно го предупреждавал за нещо. На другия ден къщата на приятеля ми изгоря“.
– Вечно се случват с някой приятел – отбеляза Риг.
– С приятел на приятел – уточни Умбо.
– Но като се замислиш за онова, което постигнахме... Което ти постигна...
– И вие участвахте – възрази Умбо.
– Всичко изглежда възможно.
– Дали сред тези истории има и опасни? Хора от други оградени светове, които ядат дечица или нещо такова? – поинтересува се Умбо.
– Не – отвърна Самуна. – Но дори и да ядяха дечица, какво биха направили те? Щяха да дойдат до Стената да ни покажат как правят пикник ли? Стената би им пречила също толкова, колкото пречи и на нас. А тя започва да ни влияе цели мили, преди да я приближим. Прогонва хората. Трябва много да се бориш с нея, за да издрапаш една-две мили към центъра º.
– Ти как разбираш кога ти остава една миля до нея? – попита Риг.
– Въздухът трепти – отвърна Самуна. – Като горещи вълни, само че по-рязко разграничени, и искрят. Трябва известно време да се вглеждаш упорито, но после я виждаш.
– Значи... мисля, че си струва да опитаме – рече Риг. – И имам нужда от всички нас.
– Тежко ми беше с двама ви – призна си Умбо. – Добави и майка ти и сестра ти...
– Да не споменавам и твоя изключително заслужаващ доверие страж – додаде Самуна.
– А после пусни цяла войска подире ни, със стрели, която ругае шумно и гадно – завърши Риг. – Знам. Ще е трудно. И на мен ми беше трудно... Не че имам сили да ви влача с мен, това само ти го вършеше, Умбо... Но чувствах инерцията, мъртвото тегло. По-трудно ми беше да се съсредоточа, да не се отклонявам от дирята, която следвах. А ако същевременно и вървя, вероятно ще е още по-трудно.
– За това дори не се сетих – рече Умбо.
– Но можеш да се упражняваш, нали? Като започнеш сега, докато избягаме.
– Как? Като... хващам случайни непознати и ги връщам назад във времето?
– Защо не? – попита Риг. – Те няма да знаят кой върши това, дори няма да знаят какво става. Ако се опитат да го разкажат на някого, само ще ги заклеймят като луди.
– Прав си – съгласи се Умбо. – Но това никак не е хубаво.
– Тогава не се упражнявай.
– Аз мога да ги връщам само няколко дни или седмици назад, не като нас сега.
– Още фиде?
Продавачката стоеше до тях и чакаше отговор. Умбо не бе забелязал кога е дошла. По израженията на Риг и Самуна си личеше, че и те не я бяха видели. Толкоз за бдителността.
– Не – отказа Самуна.
– Тогава, моля ви, освободете местата за другите ми клиенти.
Умбо стана и видя, че пред вратата се е подредила опашка.
– Извинявайте, не сме забелязали – рече Риг.
– Изглеждахте така, сякаш заговорничите да свалите Съвета от власт – усмихна се момичето.
– Не сме, да знаете! – възкликна Умбо.
– Тя се шегуваше – рече Самуна.
– Може би – прошепна Риг.
Изнизаха се от гостилницата под сърдитите погледи на клиентите, които толкова дълго бяха чакали на опашка.
– Аз трябва да се връщам – рече Риг, щом излязоха на улицата.
– Виж, не знам какво чакаме – заяви Самуна. – Връщай се, вземай сестра си и майка си и да се махаме от Ареса Сесамо, преди да се случи някоя случка или някой да ни погне.
Риг видимо се смути.
– Не мога.
– Защо? – попита Самуна.
– Защото те няма да дойдат сега – обясни Риг. – Не и преди да се появи непосредствена опасност, а не само моите предупреждения.
– Още не ти се доверяват – заключи Самуна.
– Не, мисля, че ми имат доверие – отрече Риг. – Имам предвид, знаят, че не съм предател или нещо подобно. Но не ме смятат за човек, който може... да е начело на нещо.
– Аха, значи още не те уважават – заяви Самуна.
– Единствената причина да те поставим начело беше, че ти си човекът с парите – рече Умбо. – Значи предполагам, че и ние не те уважаваме.
– Хиляди благодарности – рече Риг.
– Казаното от Умбо има смисъл – рече Самуна. – Ние свикнахме да се държим така, сякаш ти си начело на всичко – парите бяха твои, завещанието – на баща ти, и прочие, и затова беше разумно.