– Е, аз съм този, на когото му се налага да избяга от този ограден свят.
– И аз това казвам – рече Самуна. – Ами ако ние с Умбо останем от тази страна и той някак си насочва способностите си към теб от разстояние, докато ти минаваш?
– Можеш ли го толкова отдалече? – попита Риг.
– Никога не съм пробвал от една миля – рече Умбо. – Нито дори от половин.
– Аз не мисля, че съм ви начело или че имам право да решавам вместо вас – заяви Риг. – Надявам се да дойдете, защото сте единствените ми приятели на света и ме е страх от онова отвъд. Татко Кносо е умрял, щом е преминал оттатък.
– Значи искаш и ние да дойдем и да умрем с теб?
– Искам, като мина отвъд, да имам най-добрите шансове за оцеляване. Ако оставя вас двамата тук, а генерал Гражданин, или който и да ме преследва, е по петите ни, мислите ли, че ще ви дадат безплатен пропуск за това, че сте помогнали на кралските особи да избягат?
– Беше само хрумване – оправда се Самуна. – Разбира се, че ще дойдем с теб. Само исках да се уверя, че ти нямаш право да ни нареждаш, заповядваш и дори да очакваш от нас да поемем такъв риск заради теб.
– Знам, че нямам – рече Риг. – Но аз бих поел такъв риск заради вас.
– Така ли? – попита Самуна. – Това никога не е било подлагано на проверка.
Риг може би се разсърди, а може би се натъжи – Умбо не можеше да отгатне по лицето му. Най-сетне той проговори:
– Надявам се, когато дойде времето на тази проверка, ако изобщо дойде, да докажа, че и аз съм ви толкова верен, колкото ми бяхте вие.
– И аз така се надявам – рече Самуна. – Но съм участвал в много битки и боеве и никога не знаеш кой ще остане с теб и кой ще си плюе на петите и ще побегне – не и докато не дойде критичният момент. Ние те последвахме дотук, а не бяхме длъжни. За да се опитаме да ти върнем имуществото. Да ти помогнем да избягаш от плен и да ти спасим живота, ако са замисляли да те убият.
– Замислят.
– Ние сме доказали, че заради теб влизаме и в бърлогата на лъва. Ще ми се да мисля, че и ти би направил същото за нас.
На Умбо този разговор му беше много неприятен.
– Много ясно, че ще го направи – заяви той на Самуна.
– Когато страхът те надвие, тогава няма „много ясно“ – възрази Самуна. – Човек сам не знае какво ще направи, докато не го направи или не, като дойде моментът. Риг, ти изигра ролите си направо страхотно, докато опасността беше предполагаема. Но когато те заплашва меч или копие, когато опасността стане видима, материална и непосредствена, как ще постъпиш?
– Не знам – призна си Риг. – Знам как имам намерение да постъпя, но както каза ти, не мога да докажа това дори и на себе си.
– Добър отговор – рече Самуна. – Щом го разбираш, аз съм склонен да се пробвам.
– Ами ако се бях заклел, че никога, никога няма да те предам?
– И тогава щях да застана до теб, но нямаше да ти вярвам, че и ти би направил същото за мен. Сега мисля, че има шанс, защото не си кръгъл глупак.
– Е, този път вече ме обиди. Баща ми винаги ме е учил да довеждам докрай всяка задача, с която се заема.
Те наближаваха богатските квартали на града, където тълпата се разреждаше и беше по-добре облечена, а понякога минаваха и карети и коне.
– Ние не обичаме да навлизаме по-навътре оттук – обясни Умбо. – Не ни се ще стражата да опознае лицата ни твърде добре.
– Разбирам – рече Риг.
– Ти как се промъкваш? – попита Умбо. – Имаш ли дрехи за смяна?
– И тези стават.
Умбо пак го огледа и осъзна, че дрехите на приятеля му бяха съвсем безлични. Изобщо не биеха на очи и затова Риг не се открояваше сред бедняците и работниците, още повече че ходеше и говореше като хлапе привик. Като Умбо.
Но сега, щом наближиха богатските квартали, Риг вече изглеждаше съвсем различно. По-висок. Държеше се все така непринудено, ала по-овладяно. Бе изпълнен с авторитет и очаквания. Безстрашен. Сякаш точно там му е мястото. И с тази стойка, вирнал леко брадичка, с по-спокойните и сдържани, ала същевременно още по-непринудени движения, облеклото му изглеждаше по-скъпо. Все така ненатрапчиво, все така скромно, но сега се виждаше, че всеки бод е съвършен, че дрехите сякаш са ушити за него по поръчка – а сигурно така си и беше.
Умбо не бе сигурен коя дарба на Риг е по-полезна – следотърсаческата му способност или умението да мине за принадлежащ към онази обществена класа, към която си пожелае.
– Ако успея да ги накарам да тръгнат по-рано, ще дойда при вас, където и да сте – рече той. – Но ако настане лудница, ако се опитат да ни убият или избухне бунт, каквото и да се случи, елате на това място. Там, в онзи малък парк, нагоре, в онази ниша в стената.