– Каква ниша? – попита Умбо.
– Елате и ще ви покажа.
Умбо и Самуна пресякоха улицата заедно с Риг и навлязоха в горичка с дървета, храсти и цветя. Паркът бе заключен между стените на две сгради и там, където те се срещаха, имаше ниша, все едно някой бе възнамерявал да сложи на мястото статуя, но така и не бе го направил.
– Ето тук, горе, виждате ли? – и той се изкатери в нишата. Беше висока точно колкото да го побере.
– Аз няма да се побера там – рече Самуна.
– О, ще се побереш – възрази Риг. – Има повече място, отколкото си мислиш.
– Виждам, че главата ти почти опира до тавана на нишата.
– Точно така – отвърна Риг – но аз раста. Вече не съм много по-нисък от теб.
Умбо вече бе скочил нагоре при Риг. Той го хвана и го задържа да не падне назад.
– Но няма място и за мен, и за още някого – упорстваше Самуна.
– Е, да, точно сега няма – съгласи се Риг.
А после направи нещо със стъпалото си – ритна назад с пета и внезапно Умбо се завъртя наляво и попадна в пълна тъмнина.
– Какво стана?! – възкликна той.
– Това е изходът на един от неизползваните тайни ходове – обясни Риг. – Той не води точно към къщата на Флакомо, а до библиотеката. Но в отводнителната система на библиотеката има три места, откъдето се стига в къщата.
– Върни ме отново на светло.
Нов ритник, и те отново се завъртяха на обратно и излязоха на ослепителната светлина. Самуна ги гледаше сърдито от земята.
– Много хитро! – сопна се той.
– Никой не ни гледаше – рече Риг.
– Или така си мислиш – възрази Самуна.
– Самун, моля те, повярвай ми – аз знам. Знам къде минават всички пресни дири на това място, докъдето се вижда. Аз също не си губих времето, опитвах се да овладявам все повече и повече дарбата си. Никой не наблюдава това място. Проходът не е използван от години. Само ви казвам, че ако се случи нещо непредвидено, ще доведа Парам и майка си и ще ви чакаме тук, в тъмното. Поне няколко часа – ще разбера дали идвате или не, и ако не дойдете, сами ще потърсим начин да напуснем града.
– Значи нашата задача е да измислим как да ви измъкнем оттук и от града – заключи Самуна.
– Не зная каква е вашата задача – рече Риг, – но тя със сигурност не може да е моята, защото след тази екскурзия няма да изляза повече от къщата до мига, в който я напусна завинаги.
– Може би всички трябва да се облечем като момичета – предложи Умбо.
Другите двама се вторачиха в него.
– Те ще търсят теб и Парам. Едно момче, едно момиче. А как ще възприемат три момичета без момче? Ние с тебе нямаме бради, Риг, ще можем да минем.
– Не – отказа Самуна. – Ти никога не си попадал в градски бунт. И момичетата не са в безопасност, дори и когато ги пази голям и силен герой като мен. Но идеята е добра. Само че сестра ти и майка ти трябва да се облекат като момчета на твоята възраст.
– Няма да им хареса.
– Добре де, щом няма да им хареса начинът, по който ще пробваме да ги спасим и да ги измъкнем от града...
– Ще се опитам да ги накарам – прекъсна го Риг. – Макар че май нищо не мога да ги накарам.
– И запомни, че трябва да пристегнат гърдите си. Ако сестра ти е достатъчно голяма, че да има... Не се сърди, не знам, само ти казвам, не бива нищо в тях да изглежда женствено. Разбираш ли?
– Да – отвърна Риг. – Както вече казах, ще опитам. Наистина. Но не мога да обещая нещо, което не зависи от мен.
– Само за мое сведение, какво зависи от теб? – попита Самуна.
– Дясното ухо на Стилбом! – изруга Риг.
После сръчка Умбо, той се олюля и изскочи от нишата. Когато се изправи и се обърна, Риг вече го нямаше.
– Ей, че интересно беше – възкликна Самуна.
– Да – потвърди Умбо.
– Минаване през Стената. Най-налудничавият план, който съм чувал.
– Може и да се получи – предположи Умбо.
– И напълно да загубим разсъдъка си, поне докато преследвачите ни не ни заколят като кози.
– Ако някой ще ме коли като коза, силно се надявам, когато ме заколят, вече да съм си загубил ума – рече Умбо.
Глава 22
Бягството
– Една последна молба, преди да те запечатат в стаза – рече заменимият.
– Каквото поискаш, чак до половината ми кралство – отвърна Рам.
Заменимият изчака.
– Това е препратка към приказките. Кралят винаги обещава да го даде на Джак, след като той извърши доброто си дело.
– Готов ли си да обърнеш сериозно внимание? – попита заменимият.
Рам въздъхна.
– Все едно се опитвам да разкажа виц на баба си.
– При проверка на програмите на корабните компютри откриваме, че съществува едно възможно усложнение.
– Аз не съм програмист.
– Ти си човек. Имаме нужда от човек, който да каже на корабните компютри, че в твое отсъствие нашите заповеди са равнозначни на твоите желания и затова трябва да ни се подчиняват, все едно ние сме хора.