Майка им знаеше, че тези натрапници ще дойдат. Тя знаеше кои са и на кого служат, знаеше и какви са намеренията им. Затова не се страхуваше. Тя знаеше, че няма да º навредят.
Защо тогава не им каза? „Нищо не ни застрашава, Риг“. Простички думи, ала тя не ги произнесе.
Дали защото мислеше, че той ще се досети, че тя лъже? Риг провери цялата къща, а после и около нея – търсеше още нападатели. Ако това не бяха обикновени убийци, тогава трябваше да дойдат още войници, за да пазят кралското семейство.
И да, ето ги и тях – не на портата, дори не и на улиците, но няколкостотин войници се бяха събрали в три къщи от отсрещната страна на улицата, на приземните им етажи. Чакаха сигнал – вероятно: „Задържахме кралското семейство, идвайте“.
Сред тях бе и генерал Гражданин.
– Генерал Хадамандер Гражданин – произнесе той на глас.
Майка му се обърна към него, повдигнала вежди.
– Какво за него?
– Той е начело на войската, която чака от другата страна на улицата. Въпросът ми е дали ще дойде да те спаси от нападателите? Или те действат по негова заповед? Или и двете – изпратил ги е той, но после ще дойде да ги убие и ще хвърли вината за извършеното днес тук от тях върху други?
– Защо питаш мен? – попита майката.
– А кого другиго?
На вратата се почука тихо. Нападателите се бяха събрали в коридора точно пред стаята.
– Влезте – каза майката. – Няма нужда от чукане, за да влезете в тази стая.
Вратата се отвори и влязоха шестима мъже. Бяха яки мъже, войници, но облечени в дрехи на обикновени работници. Вместо оръжия държаха дебели железни лостове, на дължина почти един човешки бой. Те незабавно се наредиха покрай стената с вратата, вдигнали лостовете под противоположни ъгли така, че всеки два от тях се кръстосваха под формата на буквата Х. После бавно започнаха да ги движат – явно по образец, разработен така, че да създава постоянно движеща се бариера. Желязна стена.
– Какво правят те, майко? – попита Риг, но вече беше разбрал.
– Престани да се криеш, Парам – рече майката. – Не се оставяй желязото да те нарани, когато минава през теб.
– Ти си им казала – рече той. – Как да навредят на Парам. Как да я принудят да стане видима.
– Ти си изумителен младеж – рече майка му. – Виждаш единствено опасността за Парам, но не и че самият ти си застрашен.
– Виждам едно чудовище – отвърна Риг. – Защо би причинила това на собствената си дъщеря? Аз съм този, който ти е в тежест. Аз съм мъжката рожба, която Аптика Сесамин е наредила да се убие.
– Риг, мили ми сине, глупаво мое сладурче, дори и сега ли не прозираш истината?
– Безсмислено е да искаш да убият и двама ни.
– Много отдавна племето Сесамото ловувало в равнините, където ловували и лъвовете. Уважавали сме се взаимно. Ние сме познавали техните нрави, те – нашите. И ние сме научили закона на лъва.
Бащата бе учил Риг за всички животни или поне така си мислеше той. Те не бяха залагали капани в западните равнини, а само в планинските гори. Но все пак Риг знаеше за лъвовете. Как новият алфа мъжкар, след като убие стария, завладява женските му. Но ако някоя от тях има лъвчета, ги убива.
– Генерал Гражданин иска да убиеш и двама ни?
– Аз все още съм в детеродна възраст, скъпо мое момче – отвърна майка му. – Той иска собствените му деца да наследят трона, без усложнения.
Такова нещо не беше и хрумвало на Риг. Да, самият генерал Гражданин бе му казал за различните групировки в града, за и против оставянето на мъжките наследници живи, за избиването на цялото кралско семейство или за поддържане на статуквото. Ала, разбира се, изобщо не бе споменал една друга възможност – някой да покори кралицата, да се ожени за нея и да убие нейните наследници, за да основе династия.
Риг вече бе отстъпил много назад и се намираше близо до отсрещния ъгъл, откъдето обикновено наблюдаваше шпионинът. Но сега вече виждаше защо той не помръдва – от стената, точно там, където трябваше да е сърцето му, стърчеше дръжка на меч, забит направо в паянтовата повърхност. А дирята, която водеше до меча и обратно, беше на майка му.
– Със собствените си ръце – рече тя.
Беше забелязала накъде гледа той.
– Никакви сведения за случилото се тук днес не трябва да стигат до обществото.
– Аз мислех, че тези шпиони обслужват генерал Гражданин.
– Тези шпиони обслужваха Съвета – обясни майка му. – Генерал Гражданин ръководеше тяхната служба в Съвета. Нали не си си въобразявал наистина, че можеш да овладееш кралската политика за няколко кратки месеца обикаляне из библиотеката и игри със сестра си?