Но Парам не го затвори. Риг се промъкна и я завари вече да слиза по стълбата, водеща към два дълги сухи тунела, разположени по-високо от градските канали, ала свързани с тях.
Каналите бяха гордостта на Ареса. Тъкмо заради тях улиците не тънеха във воня и мръсотия от дюкяните и къщите. Ала от проучванията на татко Кносо Риг беше научил, че те не са били построени с това предназначение – бяха всъщност отводнителни канали, които отвеждаха влагата, превръщала навремето цялото място във вонящо блато. Мъжът, когото тримата с Умбо и Самуна бяха видели да кара лодката си в заблатената вода, бе живял по времето, преди да пресушат блатото. Чак по-късно, след като вече бяха натрупали десетина-двайсет стъпки пръст и върху насипа бяха издигнати сгради, хората започнаха да свързват къщите си с каналите.
Тунелът, по който щяха да минат Риг и Парам обаче, бе построен много по-късно от каналите, може би преди пет-шест години, в смутни времена. Риг бе убеден от дирите, които виждаше, че на няколко пъти учени бяха бягали на групи от библиотеката, несъмнено понесли най-ценните си книги и трудове. Той бутна стената, затворена от другата страна, дръпна лоста, който автоматично завърташе щифтовете в началното им положение и асансьорът отново се качи на главния етаж.
Докато предпазливо се промъкваха по сухия тунел за бягство и намираха опипом пътя си там, където процепите в тавана не осигуряваха добро осветление, огледа дирите пред тях, за да се увери, че на входа, който възнамеряваше да използва, не ги очакват неприятни изненади.
Бързо забеляза, че в града цари голяма суматоха. Очевидно когато войниците се бяха втурнали навън и бяха заели местата си отвън и вътре в дома на Флакомо, това бе възбудило народа – навсякъде из града хора търчаха напред-назад на огромни тълпи, а около къщата кордонът от войници едвам успяваше да удържи напора им. Нямаше особена вероятност в момента да издирват Риг и Парам.
В малкия парк до входа Умбо и Самуна чакаха точно на мястото, където им беше наредил.
Докато вървяха по прохода, който водеше към парка, Риг видя как група от десетина войници влиза в него и веднага тръгва, обкръжила Самуна и Умбо.
Както го бе предупредила Парам, генерал Гражданин не оставяше нищо на случайността. Сигурно открай време наблюдаваше Самуна и Умбо. Може би дори негови шпиони бяха наблюдавали срещата им с Риг и той знаеше къде точно да прати войниците си.
Дори и да беше безмилостен като майка си и готов да ги остави да умрат, за да избяга, Риг знаеше, че за по-нататък подобно действие нямаше да е от полза. Той имаше нужда от Умбо, за да го прехвърли през Стената. Не успееха ли да преминат през Стената, накрая щяха да ги намерят и убият. Новата династия го изискваше. Риг незабавно проследи войниците. Те не знаеха как да отворят прохода в парка, но десетина от тях все още чакаха там, да не би Риг да прояви глупостта да излезе навън.
– Хванаха приятелите ми – съобщи той на Парам. – Трябва да минем отдругаде.
Тя безмълвно го последва. Той знаеше само два сухи пътя – другите навлизаха в градските канали, където беше не само мокро, но и противно. Ами ако генерал Гражданин знаеше и това? Ами ако наблюдаваше всички канали и единствения друг сух проход? Не. Дори и да следеше каналите, нямаше как да знае за сухите тунели, защото вече повече от век, дълго преди Народната революция, никой не беше минавал по тях. Последният монарх, комуто те бяха известни, сигурно беше умрял, без да каже на никого. И затова другият вход сигурно не беше под наблюдение, макар да нямаше никаква гаранция, че някой няма да ги забележи случайно.
Вървяха дълго, а Парам не беше свикнала да върви пеш толкова продължително. Въпреки че когато беше невидима, º бе нужна цяла вечност да прекоси една стая, това все пак бяха само няколко крачки. Къде ли би могла да се разхожда в къщата на Флакомо, с какво ли би могла да тренира тялото си? Риг можеше да тича с Оливенко напред-назад между библиотеката и дома на Флакомо и да тренира своята издръжливост, но Парам нямаше такава възможност.
– Съжалявам – рече той. – Знам, че е тежко, и ми се иска да бях едър като Самуна, за да мога да те нося.