– Ти ме спасяваш – рече Парам. – Но след като се уморих толкова, защо да не си починем за малко? И без това единствената ни спешна среща вече отпадна.
Риг разбра, че предложението º е мъдро, и откри няколко стъпала, на които можеха да поседнат.
За негово учудване Парам ги изкачи и полегна на пода в горната част на тунела.
– Може да има плъхове – предупреди я той.
– Ако някой по-голям дойде, убий го, за да го ползвам за възглавница – отвърна тя.
Е, добре, значи не се страхуваше от плъхове. Или може би никога не беше виждала плъхове и не знаеше дали са страшни или не. Тя бързо заспа.
Но беше още много рано на Риг да му се придреме. Той се беше научил да не му се приспива чак до следобед. Затова седна на горното стъпало, пред спящата си сестра.
Отначало не можеше да спре да мисли за майка си и генерал Гражданин. Бе опознал генерала като забележителен противник, но той беше нищо в сравнение с майка му, защото нея изобщо не бе смятал за противник. О, да, беше обмислял възможността тя да не заслужава доверие, дори и че би могла да таи намерение да го убие. Но след месеците, в които често бе общувал с нея, той беше започнал да я харесва, да я обича, да º се доверява. А през цялото това време тя...
Не, не лъжеше. В действителност, не. Тя наистина го харесваше и го обичаше, и несъмнено му се доверяваше. Просто постъпваше също като самия Риг, а всъщност и като Бащата – винаги имаше запас от тайни планове. Истинската разлика между него и майка му не беше в това, че някой от тях е по-безчестен и ненадежден, а че замисълът на Риг включваше и спасяването на майка му, а нейният – да позволи да убият сина º. Не, да уреди да го убият. „Не мога постоянно да мисля за това. Без съмнение не мога да си позволя то да ме вълнува“.
Но това предателство пораждаше у него същата паника, скръб и гняв, както и смъртта на Бащата преди близо година. И също както тогава, и сега бе принуден да спасява живота си от хора, желаещи смъртта му. Тогава си мислеше, че селяните, включително и бащата на Умбо, представляват истинска заплаха за него, когато се опитаха да го убият, защото не беше успял да спаси Киокай. Сега техните заплахи изглеждаха смешни в сравнение с опита на майка му и намеренията на Гражданин. И все пак, ако селяните от Водопаден брод го бяха убили, сега той щеше да е също толкова мъртъв, както и ако жестокият замисъл на майка му с железните лостове бе пръснал него и Парам на парченца.
Риг се насили да провери целия град и да потърси Самуна и Умбо. Не беше трудно да ги намери – генерал Гражданин беше осведомен от майка му за неговите способности да открива хора и затова изобщо не се бе постарал да ги крие. Освен това той искаше Риг да ги намери, за да дойде да ги спаси. „Те знаят, че ще отида да спася приятелите си. Това е нещо. Те знаят, че за разлика от тях, аз имам чест.
И разбира се, тази чест ще ме убие“.
Тълпите все така дебнеха по улиците, все повече и повече войници прииждаха в града, за да възстановят реда. Техните широки преплетени дири бяха лесни за различаване и проследяване. Но когато дирите на Умбо и Самуна пресичаха други пресни следи, Риг трябваше да напрегне всички сили, за да се съсредоточи върху тях толкова отдалече.
Най-сетне дирите спряха. Държаха Самуна и Умбо в някаква голяма стая, в която дирите чертаеха странни линии. Имаше много места за сядане, като в някой от театрите на града, но далеч не беше толкова препълнено с публика. А долу пред тях, вместо дирите на актьори или музиканти на сцената, имаше голямо чисто пространство, в което не навлизаше никой, а около него – различни точки, в които едни и същи хора се връщаха и стояха часове наред отново и отново. Чак когато разпозна дирята на Ербалд, секретаря на Съвета, Риг разбра къде държат приятелите му – в сградата на самия Съвет. Настанили ги бяха там, на масата, все едно са членове на правителството. Членовете на Съвета седяха около тях, а покрай стените бяха наредени войници. Никой не ставаше от масата, макар прислужници да идваха и да си отиваха – може би им носеха храна?
Единият от членовете на Съвета стана от масата и стражи го придружиха до едно място, за чието предназначение Риг се досети бързо. Тоалетната. А щом и съветниците бяха придружавани от стража, това означаваше, че и те са задържани.
Риг можеше да си представи официалната информация, която разпространяваха сред народа. Съветът беше под „закрилата“ на Народната революционна армия. Или генерал Гражданин беше отишъл по-далеч? Дали бе обявил, че агенти на Съвета са убили Флакомо и са възнамерявали да избият и кралското семейство? Дали бе обявил възстановяването на Агия Сесамин като Кралица в Шатрата?