Не, все още не. Защото не можеше да обявява нищо за кралското семейство, докато не можеше да обвини Съвета в убийството на Риг и Парам без никакъв риск за себе си. Едва ли беше склонен да ги обяви за мъртви с риск да се появят някъде живи-живенички.
И сега Риг разбра, че двамата с Парам нямаше защо да се боят, че ще ги търсят под дърво и камък, както беше очаквал. Гражданин надали можеше да нареди на стотици войници да бъдат нащрек за сина и дъщерята на кралицата! Мълвата щеше да плъзне много лесно – малцина войници умееха да си затварят устата. Скоро и други хора щяха да започнат да ги търсят по други причини – някои, за да убият единия от двамата, други, за да ги спасят, а може би имаше дори и такива, които желаят да издигнат Риг за Крал в Шатрата на мястото на майка му.
Кошмар, който Гражданин би избягнал на всяка цена. Не, той несъмнено разполагаше с относително малко хора, които знаеха кого точно търсят. Дори и войниците, които задържаха Самуна и Умбо на мястото на срещата, вероятно не знаеха защо ги издирват, а на онези, които чакаха там, може би бе наредено да хванат всеки, който излезе от някое скришно място вътре в парка. На улицата Риг и Парам щяха да бият на очи единствено с хубавите си дрехи – но тъй като и двамата нямаха вкус към екстравагантността, бяха облечени доста по-семпло, отколкото хората си представяха кралското облекло.
И както си седеше там, изведнъж дирята, която следеше, забави движението си, а когато се съсредоточи върху нея, той видя мъж – уморен старец, да куцука надолу по тунела. Човекът се препъна, падна и не стана. Беше ранен, Риг виждаше това. Той се втурна по стълбите, съсредоточен върху човека.
Щом стигна до него, старецът вдигна ръка, сякаш за да се защити от удар.
– Няма да ви навредя – рече му Риг. Говореше на висок, официален стил с надеждата, че тази реч, като по-стара, ще бъде разбираема за мъжа. Така се и оказа.
– Бягай, спасявай се – рече старецът. – Който и да си, спасявай се. Те избиват всички.
И после, също тъй бързо, както се бе появил, мъжът изчезна и подире му не остана нищо освен дирята. Диря, която не свършваше на това място – значи очевидно той беше станал и бе продължил, в което и време да бе живял. Които и да бяха онези, които избиваха всички, те нямаше как да са свързани с Народната революция, защото всички дири в този тунел бяха далеч по-стари. Може би старецът беше правителствен чиновник от времето преди Сесамидите да завладеят Ареса и да я прекръстят на Ареса Сесамо.
След като толкова дълго се бе опитвал да се върне сам назад във времето, запита се Риг, защо това се беше случило сега изведнъж?
„Глупаво – рече си той. – Колко глупаво, че не се досетих веднага. Не съм се върнал сам. Умбо може да ми въздейства отдалече. Докато седи там, на масата в Съвета, той някак си успява да ме ускори достатъчно, че да виждам дирите като хора. Дава ми знак, че е способен да го прави от толкова далече. Умбо иска да се върна назад по дирята му и да го предупредя, преди да са ги задържали двамата със Самуна, да не се явяват на мястото на срещата.
Дали знае, че е успял да се свърже с мен? Дали може да усети от толкова далече, че връзката е осъществена? Ами ако мисли, че се е провалил? Ами ако не опита пак?“
Риг се втурна по стълбите, препъна се веднъж в тъмното и си одраска пищяла, ала изобщо не спря.
– Парам! – повика той. – Парам, трябва да тръгнем веднага!
Парам почти мигом се събуди.
– Идва ли някой?
– Не, тук сме в пълна безопасност – отвърна Риг. – Но Умбо е... Аз нали ти казах какво умеем ние? Как той може да ме връща назад във времето към дирите, към хората...
– По-бавно – помоли го Парам.
– Той току-що успя да го направи от Съвета.
– Той там ли е?
– Там ги държи генерал Гражданин. Няма значение, ние изобщо няма да ходим там. Аз ще ги засека – ще отида на място, където са били, преди да ги арестуват, и ще ги предупредя. Ще им определя друга среща за довечера.
– Но ти не можеш да ги изведеш от Съвета, та това е обществено...
– Не, Парам – прекъсна я Риг. – Те изобщо няма да попаднат в Съвета.
– Но нали са там?
– Ала няма да бъдат. Никога няма да са попадали там.
– Ама ти ги видя там! – упорстваше Парам.
– Аз видях дирите им, а ти изобщо не си ги видяла, така че няма да имаме ужасен фалшив спомен – рече Риг. – Довери ми се. Нямам представа защо се получава така, но се получава.
– Значи ще отидем да ги предупредим и няма да ги арестуват – замисли се Парам. – Но кой ще предупреди нас и ще ни каже къде е мястото на новата среща?
– Няма да има нужда, ние ще...
Но когато Риг се замисли над това, разбра, че тя можеше и да е права. Ако кажеше на Умбо и Самуна да не ходят на срещата в парка, то когато двамата с Парам побягнаха по тунела, той нямаше да види как войниците ги арестуват и нямаше да знае защо двамата му приятели не са там. Не, сигурно щеше да се досети, но откъде щеше да научи къде да се чакат?