Трябваше да избере място за втората среща, за което би се досетил сам, място, което би предположил, че те ще изберат за среща с него, ако по някаква причина – той нямаше да знае причината – не успеят да дойдат на първата среща. Докато Парам не заговори, той просто беше приел, че след като ги предупреди, ще продължи към новото място, ще се срещне с тях и ще помни всичко, което се е случило. Но Умбо и Самуна му бяха разказали за своя спор тъкмо по същия въпрос – човекът от бъдещето, който се връщаше в миналото и предупреждаваше по-ранния човек да не прави нещо, просто изчезваше и от него оставаше само споменът за думите му. Предупреждаващите изчезваха, а предупредените тръгваха по нов път.
Поне така се получаваше, когато някой се върнеше в миналото да се предупреди сам. Може би ако постъпеше като Риг и предупредеше някого другиго, той – предупреждаващият – изобщо нямаше да се промени. Може би той щеше да продължи към новата среща.
А може би не.
– Направо да се побъркаш, нали? – рече Парам.
– Имам не глава, а гъба на раменете си – оплака се Риг.
– Направи каквото трябва и ще разберем как действа.
Те излязоха от тайния тунел през скрита врата на външната стена на една банка. Всъщност крайната площадка имаше три изхода – един вътре в сградата на банката, един в съкровищницата и последния – на улицата. Но Риг нито искаше да краде пари, нито имаше някаква работа в банката.
Уличният изход се намираше в една ниша и никой не ги видя как излизат.
Светлината бе ослепителна, макар и в небето да се виеше дим. От дима на Риг му залютя на очите. Видя, че и на Парам º потекоха сълзи.
– Градът гори – рече тя. – От време на време се случва, но пожарната изпреварва огъня, руши сградите и ги полива с вода, изпомпвана от Сташик. Това всички го знаят и е едно от главните неща, които сдържат хората да се бунтуват и да палят. А загасянето на пожарите е най-сигурният начин за потушаване на бунт. Попречи ли някой на пожарната, тълпата ще го разкъса. Залогът са собствените им домове. Където отиде пожарната, с бунта е свършено.
Имаше смисъл, но това породи ново безпокойство у Риг. Ами ако изпратеше Самуна и Умбо да го чакат на ново място, но то е в някой квартал, който ще изгори? Нямаше значение, че сега не гори. В промененото бъдеще можеше и да гори.
„Ако гори, ще импровизираме. Първо трябва да открия техните дири“. За щастие те очевидно бяха опитвали да правят нещо в тази банка. Той лесно откри откъде се бяха върнали в хана и оттам, без изобщо да излиза от нишата, намери и най-пресните им дири, същите, които водеха към мястото на провалилата се среща. Тъкмо тези следи трябваше да пресече.
– Хайде – подкани той Парам.
Виждаше, че тя още е изтощена – един час сън не бе успял да освежи уморените º крака след толкова много ходене, а сега той искаше от нея да продължи да върви.
За щастие бунтовете се разгаряха на други места. Те чуваха крясъците на тълпите, понякога само през една улица, но така и не ги видяха, а повечето хора се придвижваха бързо и потайно като самите тях. Никой не искаше да попадне в боя – при нападение над тълпата войниците нямаше да внимават много-много и да мушкат, пребиват и нарязват на панделки само бунтовници.
След петнайсет минути те засякоха дирята поне на шест преки от парка. Риг виждаше, че по времето, когато са минали, Умбо и Самуна са се старали да вървят по края. Значи бунтът вече бе избухнал, или може би просто хората бягаха, защото знаеха, че ще избухне. Те бяха вървели по края и сега Риг намери скривалище зад една преобърната каруца. Нямаше нужда дирята да е пред очите му – щеше да усети въздействието на Умбо и да излезе на място, където дирята беше не само осезаема за вътрешните му сетива, но и видима за очите му.
Парам благодарно се отпусна на земята.
– Ще те изчакам тук.
– И двамата ще изчакаме – рече Риг. – Защото не знам кога Умбо ще се опита да се свърже с мен и отново да ме ускори.
– Събуди ме, когато си готов – и тя отново мигом заспа.
Нейното изтощение след не чак толкова много вървене пеш безпокоеше Риг. Ами ако шпионите на Гражданин, малцината в този град, които знаеха как изглеждат той и Парам, ги забележеха и се наложеше да бягат? Сестра му още притежаваше своята дарба, но сега, когато майка им беше казала на преследвачите колко бавно се движи тя и как могат да º навредят, докато е невидима, това нямаше да я спаси.