– Кофти, ама да – отвърна Самуна.
Парам пусна ръката на Умбо. Не изчезна. Умбо, намръщен, заразтърква дланта си.
– Извинявай, че те стисках толкова, но бях изпаднала в ужас – каза му Парам.
– Ако искаш ужас, покажи им как наистина изчезваш – рече Риг.
Парам впери в него сърдит поглед, но после явно размисли и го послуша. Изчезна.
Самуна побесня.
– Казах ти да не пускаш ръката º! – кресна той на Умбо. – А сега виж какво...
Парам се появи съвсем недалече.
– Когато го правя, аз не изчезвам наистина – обясни тя.
– Като нищо щеше да ме преметнеш – призна Самуна.
– За себе си винаги съм видима.
– А сега всички да я хванат за ръце – нареди Риг.
– Тя има само две – напомни търпеливо Умбо.
– „Всички“ означава Умбо и Самуна – уточни Риг. – Хванете я за ръце.
Хванаха я.
– Умбо, дай си другата ръка. Само я протегни. Така. А сега, когато тя направи... онова... не мърдайте. Само не се пускайте.
– Защо? – попита Умбо.
– Ще видиш.
Парам погледна скептично.
– Това не ми харесва – заяви тя.
– Те трябва да разберат какво умееш, а така е най-лесно.
Парам извърна очи нацупена, но въпреки това изчезна. Другите двама – също. Риг разбра, че е мъчно да си спомни къде в пространството се е намирал един невидим обект само преди миг. За щастие виждаше дирята на Умбо и можеше да се досети къде трябва да се намира протегнатата му ръка. Посегна и ръката му премина оттам, където трябваше да се намира дланта на приятеля му. После го повтори в обратна посока. Почти в същия миг всички те се появиха отново. Умбо гледаше втренчено дланта си, а Самуна изведнъж седна на земята.
– Не го прави пак – рече Парам.
– Няма нужда – отвърна Риг. – Съдейки по реакциите им, мисля, че се убедиха.
– Опасно е два предмета да се прокарват един през друг така – напомни Парам. – Ами ако се бях подхлъзнала? И двамата щяхте да си загубите ръцете.
– Ох... – смънка Умбо.
– А какво става, когато през тебе мине муха? – попита Самуна.
– Или комар, или прах? – додаде Риг. – Сигурно се е случвало много пъти. Очевидно тялото º е способно да ги отблъсква или да поглъща малката им маса. Кой знае? Тя е прекарвала часове наред в това състояние и аз съм виждал как през нея минават пеперудки и пчели. Сигурно и преди това се е появявала с някоя мушица вътре в себе си.
– Гади ми се от това – оплака се Парам.
– Но трябва да говорим за него, всички се опитваме да го разберем – заяви Риг.
– Искам да кажа, че като изляза от това състояние и в мен има муха, наистина ми се гади. И ме втриса – обясни Парам. – Трябва време, за да оздравее мястото, където е била мухата. Боли и пари часове наред. Но прахът не ми пречи. Дори и пясъкът. Може би ми пречат само живите същества.
– А аз съм единственият, който нищо интересно не може да прави – оплака се Самуна.
– Ти току-що изчезна – напомни му Риг. – Макар и не самостоятелно, все пак стана невидим, а това е интересно – такава грамада като теб да изчезне.
Самуна се навъси, но после се изкиска.
– Добре де, става.
– Може да успееш да извършиш и още нещо, което е много, много важно.
– Какво? – попита Самуна.
– Да ни изведеш от града – отвърна Риг. – Улиците са пълни с войска, а тълпите са плъзнали навсякъде освен там, където гасят пожари. А по всички пътища и по реката движението още е оживено.
Самуна напрегна ум, всички останали също. Той се замисли дали да не слязат надолу по реката, а после да се прехвърлят на лодка, плаваща нагоре срещу течението, но после сам отхвърли идеята си.
– Те не знаят накъде сме тръгнали и затова ще ни хванат и нагоре, и надолу по течението, ако сериозно ни издирват.
Докато разговаряха, Парам отново заспа. Умбо предложи да я отнесат в стаята им, за да поспи на легло, но Самуна му напомни, че тъкмо там не бива да припарват.
– Ако този генерал Гражданин през цялото време ни е следил, със сигурност ще е пратил някой да наблюдава стаите ни.
Най-накрая те потънаха в мрачно мълчание, което скоро премина в обикновена дрямка на сянка. Мина повече от час, докато Риг се обади:
– Насам идват войници. Трябва да се махаме.
– Те не преследват нас, нали? – попита Умбо.
– Не – отвърна Риг. – Но са патрул. Доста малка група са и не мисля, че озаптяват бунтовниците. Вероятно търсят група хора като нас.
– Не можем ли просто да изчезнем? – предложи Самуна.
– Ако се наложи, да – потвърди Риг. – Но както вече е открила Парам, ако разполагаш с друг начин да се скриеш, по-добре е да не ставаш невидим. Точно сега можем да се скрием ето зад онзи ъгъл там.
– Скоро хората ще почнат да излизат от къщите и дюкяните си – напомни Самуна.