Сега пътуваха по-бързо, въпреки че трима от тях вървяха пеша. Парам яздеше – което си беше трудна работа – а Самуна, яхнал другия кон, вървеше пред тях и разузнаваше по пътя. Не мина много време и момичето настоя да слезе от коня и да повърви пеша.
– С яздене на кон няма да се науча да издържам на ходене. Освен това никак не ми е удобно. Ожулват ми се бедрата и се чувствам разчекната.
Пътуваха така още две-три седмици. Парам изминаваше пеша все по-дълги разстояния, преди отново да яхне коня, и най-накрая вече изобщо не се качваше на него. Купиха още припаси от два различни чифлика. В последния чифликчията им рече:
– Не ви знам накъде сте тръгнали, ама онова не е там.
– Какво не е там? – попита Оливенко.
– Нищо – отвърна чифликчията. – Нататък няма нищичко.
– Може би ние търсим точно нищото – рече Оливенко.
– Вие сте тръгнали да търсите Стената – заяви фермерът.
– Стената ли?
– Ъхъ. Познах значи. А, ще я намерите. Ей нататък, нагоре. След един-два дни.
– Нататък живеят ли разбойници? – попита Самуна.
– Може и да живеят – отвърна чифликчията. – Ама и да живеят, тук не ни закачат.
– Значи ще се оправим – заключи Оливенко.
– От какво бягате? – попита чифликчията.
На Риг не му харесваше накъде отива този разговор.
– От вас – отвърна той. – Искаме да си намерим местенце, където никой не си пъха гагата в хорските работи.
– Тук патрулират войници, да знаете – продължи чифликчията, без да схване намека. – Никога не ги знаеш кога ще дойдат. Мина ми през ум, че няма да е зле да го знаете, ако бягате и не искате да ви хванат.
Риг веднага си промени мнението за мъжа.
– Благодаря, че ни предупредихте.
– Вие защо си мислите, че човек ще се засели по тия краища? – ухили се чифликчията. – Избягаш ли с жената на богаташ, трябва да заминеш на някое далечно място, където няма да се срещнеш случайно със стария рогоносец. Близо до Стената, ама не много. Знам какво е да бягаш, и жена ми също.
Риг погледна беззъбата жена и петте деца, скупчени около нея, и си помисли: „Дали тя е щастлива от тази замяна?“. Личеше си, че някога е била хубава.
Платиха на човека за припасите – точно колкото им поиска, без пазарлъци, защото откупуваха и мълчанието му, ако то можеше да бъде купено, или поне му благодаряха, че се опита да им даде добър съвет.
Сега вече нямаше път и докато пътуваха през хълмове и долини, Риг не спираше да мисли за жената на чифликчията. Най-сетне проговори:
– Защо ли се е отказала от охолството заради тукашния си живот?
– Не е знаела, че ще е така – отвърна Умбо. – А после вече е било късно.
– Познавала е света – обади се Оливенко. – Красотата º е щяла да повехне и богатият º съпруг е щял да я смени с по-млада.
– Обичала е този мъж – заяви Самуна. – Сигурно го е обичала още преди да се омъжи за богаташа. Бас държа, че родителите º са я уговорили. Лош съвет – и тя е решила, че е сбъркала, като ги е послушала. Това е всичко, мисля аз.
Риг погледна Парам. Тя се поусмихна и рече:
– Тя е искала той да е баща на децата º, а не другият.
Останалите се разсмяха.
– Толкова просто ли е?
– Може би е убеждавала сама себе си в нещо друго, но да, толкова е просто – отвърна Парам. – Така казваше майка ми.
А, да. Майка им.
– Тя затова ли се е омъжила за татко Кносо? – попита Риг.
– Тя говореше за другите жени – отвърна Парам. – Другите жени се омъжват заради това.
– А тя?
– За доброто на кралския род – отвърна Парам.
– С други думи, искала е децата º да са от него – рече Самуна.
Всички много се смяха.
Пристигнаха при Стената не два, а четири дни след като напуснаха чифлика, но това не беше за учудване – бяха поели на югоизток, не на изток. Не я видяха с очите си, а я усетиха в мислите си.
– Забелязвате ли как завихме на юг? – поинтересува се Самуна.
– Така ли? – попита Оливенко.
Риг и Умбо нямаше нужда да питат.
– Знам – рече Умбо. – Конят изобщо не искаше да продължава повече на изток.
– Усещат го. Отблъскването – отбеляза Самуна. – Нежеланието да вървят нататък.
Парам потръпна.
– Не бях разбрала, че това чувство се причинява от Стената.
– Само като си помислиш да тръгнеш нататък, и те хващат нервите, а? – попита Самуна.