– Искаш да кажеш, от друга планета – уточни Умбо.
– Да, точно това искам да кажа.
– Каква планета? – попита Парам.
– Тази същата – отвърна Риг. – Градина. Ние сме натрапниците. Ние сме чужденците тук. Пристигнали сме преди малко повече от 11 191 хиляди години. Преди това светът е бил съвсем различен и в него е виреел съвсем различен живот. Ще използвам някое от туземните животни, за да ни върне достатъчно назад в миналото, за да можем да минем през стената, преди още да е била изградена.
– Значи ние ще сме първите човешки същества, стъпили на този свят – рече Оливенко. – Разбираш, че това е по-налудничаво дори и от идеите на баща ти.
– Много по-налудничаво – съгласи се Риг. – Никога нямаше да го повярвам, само че е истина.
Но в края на краищата така и не намериха идеалното място. Защото, докато вървяха през подобния на пустиня пейзаж, където растяха само най-ниските дървета и храсти, Риг забеляза нови дири, които се сливаха с техните собствени – на много мили надалече, но само на няколко часа след тях, ако не продължаха да се движат напред. Настигаха ги, макар и те да не спираха.
Когато го съобщи на другите, първият им подтик беше да побързат, но Риг ги спря.
– Стената е тук. Земята е достатъчно камениста. Никакви големи реки не ни отделят от Стената. Трябва само да намеря терен, който не се изменя, и дири, които можем да последваме. Когато те стигнат тук, нас няма да ни има.
– Ако изобщо се получи – додаде Самуна.
– Благодаря за жизнерадостната подкрепа.
– Ако не се получи, няма да има битка. Изобщо. Ще хванат мен и Риг, останалите можете да си вървите – обади се Парам.
– Те може да са на друго мнение – отвърна Самуна. – И да обещаят нещо, не очаквам от тях да го спазят.
– Не ставай глупав – рече му Парам. – Умбо ще върне вас, двамата мъже, един месец назад във времето. Или година. И тогава няма да ви има и ще разполагате с достатъчно време, за да се скриете. Те никога няма да ви открият. Няма нужда да преминавате през Стената, за да сте в безопасност. Само ние, избраните, ние, късметлиите от кралски произход – усмихна се тъжно тя. – Междувременно нека оставим Риг да се съсредоточи и да намери подходящо място.
Умбо извади кесията със скъпоценни камъни от панталоните си.
– Риг, трябва да ги вземеш.
– О, много хубаво, разсейвай го – упрекна го тихо Парам.
– Защо? – попита Риг. – Та у теб са на сигурно място.
– Златния мъж ги е дал на теб.
– Кой?
– Баща ти.
– Никой никога не го е наричал така.
– Ние, децата, го наричахме – рче Умбо. – Всички го наричахме така. Но не пред него, нито пък пред теб.
– Но Златния мъж е Безсмъртния – възрази Риг. – Мисля, че Баща ми вече не е достоен за титлата.
– Той е дал скъпоценните камъни на теб, значи са твои. А и от каква ли полза биха били те на мен, на Самуна и на Оливенко, ако се укрием? Мисля, че разбрахме вече какво ще ни сполети, ако продадем и един от тях.
Умбо бръкна за ножницата, окачена на колана му. В нея беше ножът, който Риг бе откраднал от миналото.
– Задръж го, вече е твой – спря го Риг. А когато Умбо понечи да възрази, додаде: – Подарък.
Парам вдъхна дълбоко и каза:
– Риг, не разбирам защо трябва да се делим. Умбо може да ни върне в миналото всички наведнъж. Доказа го, когато ни върна във времето на Оливенко.
На Риг не му се наложи да отговаря – отговори Умбо:
– Риг не се тревожи за връщането в миналото, а за завръщането в настоящето.
– Но ти си го правил толкова пъти! – учуди се Парам. – Съобщенията, които си пращал на себе си, на Риг, на Самуна...
– Когато просто се появиш пред някого и му кажеш нещо, е различно. Аз си оставам в настоящето и само отчасти се връщам в миналото. Или съм едновременно и в двете времена. Но когато се озова в миналото изцяло, както когато със Самуна отидохме, за да вземем един камък от скривалището близо до О, не успявам да се върна в настоящето в същото време. Тогава със Самуна се върнахме един ден преди да пристигнем в О. И повече от ден преди да се завърнем в миналото.
– Но какво е един ден. Кого го е грижа за един ден? – попита Парам.
– Прощавайте, госпожо, но ние не знаем дали всеки път ще бъде един ден – отвърна Умбо. – Може да е само един ден, но може и пропорцията да се запази. Ние се върнахме шест месеца назад, а после се върнах обратно малко повече от ден по-рано. Година може да означава два дни отклонение. За хиляда години то може да е повече от две хиляди дни. За единайсет хиляди години – двайсет и две хиляди дни. Почти петдесет години.