Парам кимна.
– Но щом напускаме този ограден свят, има ли значение?
– Ако поискаме някой ден да се върнем в него? – попита Риг. – Ами ако открием начин да свалим от власт генерал Гражданин? Защото имам чувството, че двамата с майка ми смятат да напомнят на всички защо изобщо се е състояла Народната революция. С какво ли можем да сме от полза, ако пристигнем трийсет години преди да сме се родили?
– Или триста години, защото може да е на съвсем случаен принцип – додаде Умбо.
– Или може би след като отидем толкова назад в миналото, той не би могъл изобщо да се върне напред и ще заседнем в света отпреди човечеството да е пристигнало тук. Това е опит, който не можем да си позволим, когато рискуваме всичко.
– Затова аз ще остана в настоящето и ще изпратя Риг, Самуна и Оливенко в миналото отпреди съществуването на Стената. После те ще ни изчакат и ние да минем през Стената, като използваме твоето умение да ставаш невидима. Ако успеем.
– Ами ако не успеем? Ами ако Стената ни спре дори в забавеното време? – попита Парам.
– Тогава аз ще се върна обратно и ще взема и теб – отвърна Риг.
– И ще оставим Умбо.
– Без нас нищо няма да застрашава особено Умбо.
– Какво ли им пука на тях за мен? – попита Умбо с безгрижен тон, но в гласа му имаше рязка нотка и Риг осъзна, че на приятеля му наистина му е криво колко е незначителен в очите на историята.
– Прав си – рече му той. – На никого не му пука за теб, но това е, защото те са тъпи. Ти си най-могъщият от нас. Ти си този, който в действителност пътува във времето. Ти си този, който променя нещата. Единственият.
Той забеляза, че Парам погледна отново Умбо. Може би на нея, израснала в свят, където значение имаха само кралските особи, не º беше хрумвало, че Умбо е важен човек. Той беше син на селянин от горното течение на реката. Но беше и единственият пътешественик във времето на света. Нямаше да º навреди да разбере, че благородничеството по рождение не значи нищо. Единствено уменията и делата те правят важен и истински благороден.
Продължиха още малко, изкачиха едно възвишение и Риг видя, че това е нужното им място. Не беше идеално – по него стърчаха скали и се виждаха места, разрушени от довявания от вятъра пясък. Но пък беше възвишение сред пустинен пейзаж, никакви реки не пресичаха пътя им. Пътеки на древни животни преминаваха през Стената и разположението им показваше, че равнището на земята почти не се е променило.
– Тук става – заключи Риг. – Както каза Самуна, ако изобщо се получи.
Закараха конете дотам, където влиянието на Стената вече започваше да се усеща, и ги разтовариха. Те започнаха да пасат оскъдната растителност, където я намереха. Риг се покачи на една скала, откъдето виждаше надалече отвъд Стената. Умбо се качи след него. Най-сетне Риг забеляза далечните дири, които му показаха колко трябва да вървят, за да преминат през Стената.
– Широка е около миля – рече той. – Виждаш ли оня превит нискостеблен дъб до острата скала? Стигнем ли там, можеш да ни върнеш в настоящето.
– Това е повече от миля – уточни Умбо.
– Вероятно – съгласи се Риг.
– Колко бързо можете да я прекосите с торбите?
– Доста. Парам ще е с теб.
– Ами ако в крайна сметка способностите на Парам не ни прекарат през Стената?
– Тогава поне ще изчезнете за малко, докато онези се махнат.
– Може би ние с Парам трябва да прекосим първи, за да сме сигурни, че го можем.
– Ако те не бяха само на един час оттук, идеята щеше да е добра. Но когато е невидима, тя се придвижва много, много бавно. Можем да я чакаме цяла седмица да те преведе през тази миля. Или повече.
– Добре тогава – съгласи се Умбо. – Аз ще стоя тук на пост. Помогни на Парам да се покатери, ако обичаш.
– Светиите да ви пазят – рече Риг и тръгна да слиза.
– Чакай – спря го Умбо. – Не трябва ли да ни оставите част от припасите?
Риг се разсмя.
– Умбо, за тебе ще трае най-много час, колкото и време да ви отнеме да изминете заедно една миля. Няма да огладнееш. Няма да имаш време дори да ти се припишка.
– В момента ми се пишка.
– Тогава се изпишкай зад скалата, а аз ще я кача тук.
После слезе и затърси Парам.
Нея я нямаше никаква.
Риг видя дирята º и разбра, че тя, в края на краищата, изпробваше способностите си. Движеше се по-бързо, отколкото някога я бе виждал да ходи невидима, което означаваше, че се е ускорила относително слабо. Риг дори забелязваше трептене във въздуха там, където беше, различаваше формата º – тя беше на границата на невидимостта.