– Единствено ние ви пазим от унищожение – продължи тя. Но тогава се разнесе женски глас, макар че Умбо не можеше да види жената, както не виждаше и генерал Гражданин. По звученето му се стори, че тези двамата още бяха на коне.
– Парам, мила моя – рече кралица Агия, – нека те посрещнем отново в семейството.
– Казва жената, донесла тези железни лостове, за да ме убият с тях.
– Само ако изчезнеш и се опиташ да избягаш, сладката ми. Остани с нас и никой няма да ти навреди.
– Всичко, което казвате, господарке моя и кралице, е лъжа – отвърна Парам, не гневно, но все така властно.
– Както и всичко, което казваш ти – отвърна кралицата. – Ти не можеш да изкривяваш Стената, да я удържаш и да я отприщваш. Тук ти нямаш власт.
– Познавам това момче – обади се генерал Гражданин и конят му бавно излезе пред очите на Умбо. Ситнеше нервно по краищата на Стената и внимателно подбираше къде да стъпи. – Веднъж ти скочи от една гемия, доколкото си спомням.
Умбо се почувства длъжен да отговори, но пръстите на Парам се притиснаха в гърдите му и той си замълча, само прецени колко още разстояние оставаше да изминат Риг и останалите.
– Те няма и да ни пипнат – прошепна Парам. – Тук те нямат власт.
– Вие ни трябвате, или и двамата, или никой от вас – рече генерал Гражданин. – Ако не върнеш сина на кралицата от Стената, то и Парам няма да ни е нужна.
Парам се засмя. Смехът º, топъл и гърлен, изпълни ушите на Умбо и той усети с гърба си трептенията му там, където телата им се допираха.
– Гражданин, ти виждаш чудо – как някой минава през Стената, и единственото, което ти хрумва, е да го върнеш обратно? – възкликна тя. – За теб значение имат единствено дребните ти стремежи и желания? Ти си твърде малък човек, за да обитаваш Шатрата на Светлината. Ако наистина си достоен за крал в Шатрата, то навлез сам в Стената и го върни обратно. Само кралят в Шатрата може да мине през Стената и това никога няма да си ти. На теб ти липсва смелост да опиташ и сила, за да успееш. Моят брат е крал по кръв, по право и по сила. Стената го приема. Той има власт над нея. Ти нямаш власт над нищо на света освен над неколцина страхливи мъже.
Тя говореше бавно и обмислено, ала не крещеше, по-скоро декламираше напевно, изговаряше думите като мелодия. Умбо виждаше, че всички войници я чуват и започват да се изнервят също като конете – пристъпваха от крак на крак и крачеха ту насам, ту натам, напред-назад.
Още малко – на Риг вече му оставаше само около една осма от милята до края. Защо просто не се съсредоточеше върху своята крайна цел и не побегнеше? Вместо това той постоянно се оглеждаше през рамо, сякаш следеше Гражданин и кралицата. „Нищо не можете да направите за нас, освен да стигнете оттатък – искаше да му изкрещи Умбо. – Затова побързай, тичай, не откъсвай очи от целта!“
– Мисля, че трябва да убиете момчето – рече кралицата. – То прави нещо. Мисля, че прави преминаването на Риг през Стената възможно.
– Поклон – отвърна генерал Гражданин.
– Няма да навредите на това момче – заяви Парам. – Той е под моята закрила.
– Не мисля, че тя може да ги направи невидими, докато Риг не премине благополучно от другата страна – предположи кралицата. – Той притежава цялата власт, той е магьосникът.
– Целете се в момчето, но не навреждайте на Парам Сисаминка – нареди Гражданин.
Далече-далече Риг вдигна ръка във въздуха, сви и разпусна юмрук. Това беше сигнал за Умбо да ги върне в настоящето, но той очевидно грешеше – те още не бяха преминали оттатък.
– Още две минути – измърмори Умбо.
– Убийте го сега! – кресна кралицата. – Какво още чакате?
Риг отново сви и разпусна юмрук, по-настоятелно, и на Умбо му хрумна, че той може би не мисли само за Умбовата безопасност, а му предлага те да притичат до края на Стената в настоящето, та да могат двамата с Парам да изчезнат. Може би си имаше и собствени причини да иска да се върне веднага в настоящето там, във времето, в което се придвижваше. Зад него Парам се изправи.
– Чакайте! – извика тя. – Ние ще слезем при вас! Стани, приятелю.
Ръцете º подхванаха Умбо под мишниците и му помогнаха да се изправи. С периферното си зрение той виждаше десетина лъка, прицелени в него, които леко се надигнаха, щом стана.
Риг беше очевидно настоятелен. „Върни ни в сегашното“ – даваше знак ръката му.
Затова Умбо ги върна обратно и ги пусна.
Видя ги как се люшнаха под удара на внезапно почувстваната сила на Стената. Видя и че са довели със себе си животното – странно създание с ярък цвят, ослепително като птица, ала четирикрако и с дебела опашка. Създанието търчеше напред, мъжете също, както и Риг.