Рам обмисли възможните резултати, ако заменимите решат, че смазването на неговото его достига нива, които биха го подбудили към твърде рисковано поведение.
– Не – отрече той. – Просто се опитвах да си изясня нещата. Скокът успешен ли беше? Без произшествия?
– Самият скок беше произшествие. Но бе извършен точно в рамките на физичните закони. Много знания получихме от данните, събрани по време на скока.
– Но сега сме тук, здрави и читави – огледа се Рам. – Ние сме в един от преносимите заслони, но не виждам признаци за използване на животоподдържащи системи.
– Атмосферата е годна за дишане без апарат.
– А другите колонисти?
– Изнесохме ги на повърхността на Градина и те са готови за пробуждане. Чакаме само твоето нареждане.
– Колко... почтително от ваша страна.
– Ироничният ти тон ни подсказва да се запитаме какво ли е истинското значение на думите ти.
– То не е в рамките на вашите програми.
– Пак ирония – отбеляза заменимият. – Знам това, защото всички значения и намерения, които можеш да вложиш, по определение са включени в рамките на нашите програми.
– Нека видя този свят и тогава ще започна да вземам решения за пробуждането на колонистите.
И той позволи на заменимия да го изведе навън, на яркото слънце. Около десетина бели пластмасови постройки блеснаха пред очите му, но не го заслепиха. Те бяха заобиколени от стотици акри посеви. Наближаваше времето за събиране на реколтата.
– Поработили сте – отбеляза Рам.
– Програмирани сме да проверим дали почвата е подходяща за обработване и климатът – поносим, и да засадим реколта, която да е готова за събиране. Колонистите ще започнат да се учат как да я събират, да я подготвят за съхранение без замразяване и да обработват нужните дажби за непосредствена консумация.
– След като сте извършили всичко това без човешка помощ, защо просто не продължите?
– Това не е колония на заменими. Идеята е Градина да бъде заселена с човешки същества така, че шансовете за оцеляване да се увеличат максимално, дори и нивото на технологиите, които могат да се поддържат на място, да спадне.
– Няма ли да изработите резервни части за себе си и за всички останали машини?
– Ние сме програмирани да заселим Градина с човешки същества така, че шансовете за оцеляване да се увеличат максимално, дори и нивото на технологиите, които могат да се поддържат на място, да спадне.
Значи нямаше да получи по-подробни обяснения от това. Рам нямаше друг избор, освен да приеме, че на някакъв етап заменимите ще оттеглят помощта си и засяването на посевите, събирането на реколтата и съхраняването на хранителните запаси ще преминат изцяло в ръцете на колонистите. Рам нямаше да може да контролира заменимите и нямаше да разбере нищо друго освен онова, което те пожелаят да му кажат. По всяка вероятност те вече го лъжеха. Което означаваше, че животът тук до голяма степен щеше да е същият като на Земята, а заменимите щяха да изпълняват ролята на правителство или поне на ръководство. Изглежда Рам беше просто фигурант – щом насъщният му хляб зависеше от заменимите.
А щом заменимите бяха програмирани да излязат от употреба едва след като научат човешките същества да разчитат сами на себе си, значи това нямаше как да се случи по-рано.
– Хайде, приятелю – подкани той заменимия. – Да събудим хората.
Мъжът, който приличаше на Бащата, седеше със скръстени крака на земята, а срещу него бяха седнали Риг и Умбо. Парам беше до Умбо, а Самуна и Оливенко – от другата страна на Риг. Също като в училище във Водопаден брод.
– Досега не съм му разбрал и дума – оплака се Умбо.
– Никога досега не съм чувал този език – заяви Риг.
– Според мен той не е Баща ти.
– И да е, напълно ме е забравил. Ти да забеляза някакви признаци, че ме е разпознал?
Мъжът, който приличаше на Бащата, вдигна ръка с разтворена длан, за да ги накара да млъкнат. После посочи Стената и произнесе нещо, което звучеше така:
– Очто-жек-го-боишта-джонг-нк.
По въпросителното му изражение Риг се досети какъв е въпросът: „През Стената ли минахте?“. Затова кимна, после посочи себе си и спътниците си поред, с жест посочи, че са били отвъд Стената, а после с два пръста показа, че са извървели пътя оттам до сегашното си място. И обясни с думи:
– Ние бяхме от другата страна на Стената, преминахме през нея и дойдохме тук.
Мъжът, който приличаше на Бащата, кимна и замижа.
Няколко мига по-късно отвори очи.
– Това ли е вашият език? – попита той.
– Да – отвърна Риг и по въздишките на другите разбра, че и те почувстваха огромно облекчение. Вече беше възможно да разговарят с човека.