– Значи сте преминали през Стената – продължи мъжът, който приличаше на Баща му.
– И ти също – рече той.
– Аз не съм – отрече мъжът.
Риг посочи себе си, Парам и Умбо и каза:
– Ние те познавахме там. Забравил ли си ни?
Мъжът, който приличаше на Баща му, тръсна глава.
– Аз не съм преминавал през Стената, откакто тя бе създадена преди единайсет хиляди години. Вие несъмнено ме бъркате с някой от вашите местни заменими.
Риг се спогледа с останалите.
– Заменими ли?
– Вашите местни заменими не са ли ви разкрили своята истинска природа?
– Мисля, че не, май – отвърна Риг.
– Със самостоятелни усилия ли преминахте през Стената?
– Да – потвърди Риг. Беше твърде сложно за подробни обяснения.
– Не виждам машини – изтъкна заменимият. – Забелязвам, че Стената все още си е на мястото, значи не сте я изключили.
Спогледаха се отново.
– Тя може ли да се... изключва? – попита Умбо.
– Минали сте през Стената, без да я изключвате – повтори заменимият. – И без машини. И без да познавате истинската º природа.
– Ти какво искаше да кажеш с това, че „местните заменими“ не са ни разкрили „истинската си природа“? – изръмжа Самуна.
– Всичко зависи от това как сте преминали през Стената – отвърна заменимият.
– Всичко зависи от твоя отговор на въпроса ми – поправи го Самуна.
– Ще отговоря на въпроса на първия човек, овладял Стената и преминал през нея.
– Направихме го заедно – обясни Риг. – Ние с Умбо съчетахме способностите си, за да мога да се върна във време, когато Стената не е съществувала, и да преведа със себе си през нея тези двама мъже. Но накрая те изведоха мен.
– Ами тези двамата? – заменимият посочи Парам и Умбо.
– Не съм сигурен как точно са го направили – отвърна Риг. – Мислех, че докато стигнат тук, ще минат няколко дни или дори седмици, а всъщност те явно са ни изпреварили, въпреки че тръгнаха след нас.
– След като Парам ни направи невидими, аз се върнах около две седмици назад във времето и преминахме спокойно през Стената.
– А как преминахте през нея? – поинтересува се заменимият.
Умбо погледна безпомощно Парам, а тя на свой ред погледна Риг.
– Тя умее едно нещо, което нарича „забавяне на времето“ – обясни брат º. – Тя сякаш съществува само в отделни миниатюрни частици от секундата, а между частиците има празно пространство. Затова придвижването през пространството º отнема извънредно много време, защото постоянно прескача малки времеви интервали.
Заменимият мълчеше.
– Както и да е – когато сестра ми прави това, въздействието на Стената намалява значително и затова тя е успяла да преведе себе си и Умбо през нея. Очевидно са тръгнали преди около две седмици и... какво, тук ли ни изчакахте?
– Няколко дни – отвърна Умбо.
– Това ми изглежда необяснимо – обади се заменимият. – Аз дойдох тук преди няколко дни, когато получих предупреждението, че хора са проникнали в Стената, но вас ви нямаше.
– Тук бяхме – възрази Умбо.
– Видяхме те – додаде Парам.
– Не чу ли Умбо да казва, че Парам ги е направила невидими? – намеси се Риг. – Когато се придвижва напред във времето, тя не отразява достатъчно светлина в никоя частица от секундата, в която съществува, и това не позволява на човешкото око да я забележи.
– Ние нямахме храна и вода и затова прескочихме дните, докато пристигнете вие – обясни Умбо. – За нас това бяха, по грубо предположение, петнайсетина минути.
– Значи сте жадни? – попита Оливенко.
– Малко – призна си Парам, – но можем да почакаме още.
Риг погледна през Стената. Там, на повече от миля, войниците на майка му и Гражданин продължаваха да размахват железните лостове.
– Значи вие двамата в момента вече не сте там? – попита той.
– А, там сме – отвърна Умбо. – В момента скачаме от скалата. Бяхме стигнали горе-долу до средата, когато ни върнах две седмици по-назад. Значи ще е вдругиден, мисля.
– По` вдругиден – поправи го Парам. – Майка ни явно не би им позволила да се откажат и да си тръгнат, а аз вече не издържах да забавям времето, така че Умбо ни спаси живота.
– Но тя преди това спаси моя, като ни накара да изчезнем! А ти спаси и двама ни, като ми даде знак да ви върна в настоящето. Много щедро от твоя страна. Дано не е било прекалено ужасно да изминете последната част от пътя без никаква помощ.
Оливенко потръпна.
– По-страшно нещо няма!
– Преминали сте през част от Стената без никаква помощ?
– Последните петдесетина крачки – уточни Оливенко.
– А после се върнаха да изведат мен – додаде Риг. – Аз паднах и се предадох и те ме изнесоха.
– След като сте минали през Стената, сте се върнали в нея, за да изведете това момче? – попита заменимият.