Оливенко и Самуна му отвърнаха едновременно:
– Ние сме войници! – заяви Самуна.
– Той е наш приятел! – обясни Оливенко.
После се спогледаха и казаха в един глас:
– Каквото каза той!
И избухнаха в смях.
– Тогава вие и петимата сте твърде забележителни човешки същества, защото всички по свой начин сте извършили невъзможното.
– Значи ни вярваш? – попита Парам с невярващи нотки в гласа.
– Докато ми обяснявахте, аз се свързах с активния заменим от вашия предишен ограден свят. Той ме уверява, че всички вие сте способни да вършите онова, което твърдите, че сте извършили.
Той посочи Парам.
– Ти можеш да правиш микроскокове в бъдещето.
После и Умбо:
– Ти умееш обратното, да ускоряваш нечие време така, че на човека да му се струва, че заобикалящото го течение на времето се забавя. И очевидно си се научил да правиш в ограничена степен онова, което може той – сочеше Риг. – Той е истинският пътешественик във времето. Всяко минало пред него е настояще и той може да избере времето на всяко живо същество и да се присъедини към него в неговото време и да се завърне в „настоящето“, в което е пребивавал последно.
А после, за учудване на всички, посочи Самуна и Оливенко.
– Вие и двамата в различна степен притежавате мощна естествена съпротива срещу полето на Стената. Обикновените човешки същества не могат да го понесат. След няколко секунди волята им изчезва, те полудяват, лягат и умират. Може би са способни да изминат десетина крачки, но само толкова.
Оливенко и Самуна се спогледаха, а после погледнаха и останалите.
– Каква е вероятността двамата да имаме едни и същи... – започна Оливенко, а в същото време Самуна заяви:
– Сигурно тази способност се среща доста често...
– Това е рядка способност, но активният заменим от вашия предишен ограден свят ми казва, че вашата чувствителност към полето привлича онези, които могат да го манипулират, като тези тримата тук. Не е изненада, че хората с такива способности се намират един друг. Или поне така твърди активният заменим от вашия предишен...
– Говориш за Баща ми – прекъсна го Риг.
– Да – отвърна заменимият. – Той потвърждава, че е заменимият, който ти си наричал свой Баща.
– Но той умря.
– В оградените светове, където заменимите продължават да се представят за човеци, е необходимо от време на време да се преструват, че умират. Така хората не забелязват, че те не остаряват – обясни заменимият.
– Тогава какво си ти? – попита Умбо.
– Машина – отвърна заменимият.
Риг необяснимо се преизпълни с чувство, но за негова изненада то не беше гняв. По-скоро беше тъга. Разтресоха го ридания. Не знаеше защо плаче, но и не можеше да спре.
– Съжалявам, аз...
Умбо сложи ръка на рамото му.
– Баща ти не е мъртъв.
– Машина... – обърна се Риг към заменимия, когато овладя риданията си. – Трябваше да се досетя. Ти не оставяш диря! Нито ти, нито Баща ми.
Парам му се усмихна.
– Значи и ти си бил отгледан от лъжец и чудовище, което се е преструвало на човек.
Риг избърса сълзите си и също се усмихна.
– Още нещо, което ни свързва.
– Заменимият, който ти наричаш свой баща, не е чудовище – рече му заменимият. – Той е слуга на човечеството.
– Той ме е лъгал всеки ден от живота ми!
– Излъга и мен, и Парам – додаде Умбо.
– Той ви е обучил и подготвил – напомни им заменимият. – Вие сте първите човешки същества, преминали през Стената.
– Освен Кносо Сисамик – намеси се Оливенко.
– Кой? – попита заменимият.
– Техният истински баща – посочи Оливенко Парам и Риг. – Той ме накара да го упоя и преплава с лодка Стената в Големия залив.
Заменимият поклати глава.
– Упойващите вещества не пресичат въздействието на Стената. Когато е стигнал от другата страна, той е изгубил всякаква способност за свързано мислене.
След малко додаде:
– Активният заменим от вашия предишен...
– Наричай го Златния мъж – прекъсна го Парам.
– Златния мъж ме уверява, че случаят е бил точно такъв. Заменимият от оградения свят, в който е навлязъл той, е постъпил съгласно политиката и на баща ви веднага му е била приложена евтаназия.
– Евтаназия? – попита Умбо.
– Убили са го – поясни Оливенко.
– Личността Кносо вече не е съществувала – възрази заменимият. – На този етап мозъкът в онова човешко тяло е имал едно-единствено желание и то е било да умре незабавно.
Сега бе ред на Оливенко да заплаче. Той се преви, захлупил лицето си в шепи, а Самуна сложи длан на гърба му.
Парам се взираше в заменимия.
– Защо да вярваме на всичко, което ни казваш?