– Защото сте първите човешки същества, преминали през Стената – отвърна той.
– Е, и?
– Сега вече командвате вие.
– Какво командваме? – попита Риг.
– Мен – отвърна заменимият.
– А какво значи това? – попита Умбо.
– Значи, че каквото и да ми наредите, аз съм длъжен да го извърша, ако е в рамките на способностите ми.
– Това е безумие – рече Парам. – Той ни лъже. Никой от вас ли не разбира? Той не може да се подчинява на всички ни. Ами ако му дадем заповеди, които си противоречат?
– В това има смисъл – отбеляза Самуна.
– Аз се подчинявам на първия човек, постигнал технологията, чрез която да премине през Стената.
– Първите двама преминали са Парам и Умбо – отбеляза Риг.
– Заслугата е на Парам – изтъкна Умбо. – Аз само я придружавах.
– Не сме първите – отрече Парам. – Видяхме как вие тримата минавате през Стената, преди да скочим от скалата.
– Мисля, че няма да ни е лесно да определим кое е било „преди“ – заключи Умбо.
Заменимият се колебаеше. Сега Риг разбираше защо се бави. По някакъв начин той разговаряше с Баща му.
– У кого от вас са камъните? – попита най-сетне той.
Риг погледна Умбо, но после се сети, че той му беше дал камъните, преди да преминат през Стената. Бръкна в панталоните си и извади кесията.
– Тези ли?
– Деветнайсет камъка? – попита в отговор заменимият.
– Осемнайсет – отвърна Риг и постави отворената кесия пред него.
Заменимият се наведе и ги заразглежда, но без да ги докосва.
– Защо един липсва? Ти не си го поставил на мястото му.
– Той стана собственост на Революционния съвет. Или може би на слугите на генерал Гражданин – обясни Риг.
– Опитахме се да си го върнем, но се наложи да се махнем от града – додаде Умбо.
Заменимият кимна.
– По-нататък ще ви потрябва – рече той. – За щастие липсва точно вашият.
– Не са ли мои всичките? – попита Риг. – Или... наши?
– Имам предвид този, който ви позволява да изключите Стената около вашия ограден свят, света, в който сте се родили.
– Камъните изключват Стените? – попита Самуна. – Значи ние сме разнасяли...
– Не бихте могли да изключите собствената си Стена, докато не бъдат изключени всички останали – поясни заменимият. – При всички случаи щяхте да го използвате последен. Значи, когато всички останали Стени паднат, ще се върнете у дома, ще вземете последния камък и ще изключите и последната Стена.
– Ние ли? – попита Парам.
– Но защо иначе да минавате през Стената?
– За да се спасим – отвърна Риг. – Оттатък има хора, които се опитват да ни убият.
Умбо се наведе назад, за да погледне пак през Стената към мястото, където стояха майката на Риг и генерал Гражданин, яхнали конете си.
– Не се ли сещат да погледнат насам и да видят, че ние с Парам сме вече тук? – рече той.
– И през ум няма да им мине – увери го Парам.
– Самуна и Оливенко затулват и двама ви – обясни Риг. – Те не могат да ви видят, освен ако не надникнете над тях.
Заменимият посочи на Риг да прибере камъните.
– Значи на вас ви е напълно неизвестно защо сте дошли тук?
– Не – отвърна Риг, докато прибираше камъните. – Съвсем наясно сме защо сме тук. Само не знаехме ти защо мислиш, че сме тук, и защо Баща ми... Златния мъж... защо той ми е дал камъните и ни е пратил по този път.
– Сега ние сами избираме своите цели – заяви Парам.
– Да видим как ще ви се получи
И заменимият стана да си върви.
– Чакай! – извика му Самуна.
Но заменимият не спря.
– Кажи го ти – обърна се Самуна към Риг. – Риг, ти го накарай да спре.
– Чакай – произнесе Риг. – Върни се.
И заменимият се върна.
– Много ми е неприятно – измърмори Риг, докато той вървеше към тях. – Не искам да командвам никого.
– Ако това може да ти е утеха, над нас нямаш никаква власт – успокои го Умбо.
– Твоята помощ ни е нужна, за да оцелеем тук – обясни Риг на заменимия. – Ние не говорим тукашните езици.
– Говорите ги – увери го заменимият.
– Преди не ти разбрахме нито дума!
– И въпреки това всички езици, които се говорят по света, се срещат в границите на Стената. Ако не беше така, тя нямаше да може да ви говори.
– Значи Стената знае всички езици.
– А след като сте преминали през нея, и вие ги знаете – обясни заменимият. – Може би ще е нужно време, докато всеки конкретен език се разпознае и се пробуди във вашата памет, но той ще присъства там.
– Гладен съм. Писна ми от приказки – заяви Самуна.
– Да се махаме от очите на генерал Гражданин и неговите смешници – подкани ги Оливенко. – Аз приключих с тях.
– Засега – напомни му Парам. – Докато се върнем.