– Но защо да се връщаме? – попита Самуна.
– За да вземем последния камък и да изключим и последната Стена – отвърна тя.
– Значи мислиш, че трябва да изпълним онова, което заменимите са решили да извършим? – попита Риг.
– Мисля, че няма да ни оставят на мира, докато не го направим – отвърна тя. – Мисля, че това предполагаемо подчинение е измама и че те ще продължат да ни управляват така, както са ни управлявали от самото начало.
– Ако някой е забравил, не всички хора в другите оградени светове са добри – напомни Оливенко. – Дори в нашия собствен ограден свят не всички са добри. Как би постъпил генерал Гражданин, ако Стената изчезне сега?
– Ще дойде тук и ще ни избие всичките – рече Умбо.
– Ако аз го убия пръв, няма – заяви Самуна.
– Завоевателни войни – продължи Оливенко. – Досега най-голямото постижение на Сесамото е било да подчини целия ограден свят на една-единствена власт. Но ако стените изчезнат, колко време ще мине, докато се опитаме да завладеем планетата? Или докато хората от някой друг ограден свят се опитат да завладеят нас? Във всеки ограден свят хората са си хора, предполагам.
Той се обърна към заменимия:
– Или в някой от тях човешката природа се е променила? Има ли вариант на човечеството, изоставил хищничеството и стремежа да подчинява нови територии?
– Няма как да знам – отвърна заменимият. – Ние, общо взето, изучаваме собствените си оградени светове.
– Тогава попитай другите и разбери – прикани го Риг. – Щом искате да изключим Стените, трябва да сме наясно с последствията.
– Аз мисля, че трябва да ги откриете сами – заяви заменимият.
– Дотук беше подчинението – отбеляза Парам.
Заменимият се обърна към нея:
– Досега Стените никога не са били изключвани, нито някой е преминавал през тях преди вас петимата. Ние не знаем как ще реагират човешките същества от всеки отделен ограден свят. Което не знам, не мога да ви го кажа. Казах ви, че бих се подчинил на всяка заповед, която е в пределите на моите възможности за подчинение.
– Значи в нашите ръце е отговорността за целия свят – заключи Риг.
– В твоите – поправи го Умбо. – Камъните са у теб.
– Я стига, моля ти се – възкликна Риг. – Всичките сме вътре.
Умбо се засмя.
– Риг, я по-весело. С какво друго да си запълним времето, освен със сриване на всички Стени по света?
– И с научаване на всичко онова, което те не искат да ни кажат – допълни Парам. – Те продължават да ни лъжат, да знаеш. Забелязвам, че той дори не го отрича.
Заменимият я гледаше спокойно.
– Но и не се съгласявам.
– Което е просто още един вид лъжа – заяви тя.
– Не можеш да лъжеш, щом не знаеш истината – отвърна заменимият. – Можеш само да грешиш или да си мълчиш. Аз предпочитам мълчанието пред грешката и тъй като не знам кога греша, мълчанието е най-добрият избор, освен когато не ме принудят да говоря.
– Когато ти задаваме въпроси, ни казвай истината или онова, което смяташ, че е истина въз основа на сведенията, с които разполагаш в момента – нареди му Риг. – И отговаряй на въпросите на всички, не само на моите.
– Добре – съгласи се заменимият.
– Как е името ти?
– Нямам име – отвърна заменимият.
– Но на мен ми е нужно име за теб. Както и име за онзи, когото наричах свой Баща.
– Активният заменим е наричан по името на оградения свят, в който служи – обясни заменимият.
– А как се казва този ограден свят, в който сме родени ние и който току-що напуснахме?
– Наричаме го Светът на Рам – отвърна заменимият. – Затова наричаме и вашия активен заменим Рам.
– А този ограден свят как се нарича? – попита Умбо. – И как се наричаш ти?
– Вадеш – отвърна Заменимият. – Това е Светът на Вадеш и мен ме наричат Вадеш.
– Забелязахте ли, че той отговори на друг човек, различен от мен? – отбеляза Риг. – Имаме напредък.
– Тук наоколо има ли прясна вода? – попита Самуна. – Питейна вода? Чиста вода? Незаразена вода? В количества, които да ни позволят да напълним меховете си. Да уточнявам ли още?
– Ще ви заведа на водопой, но не мога да ви накарам да пиете – отвърна Вадеш.
Риг погледна изумено останалите и отново се обърна към Вадеш.
– Защо го каза? Защо трябва да ни караш да пием?
– Това е стара поговорка – отвърна Вадеш. – От Земята – планетата, на която се е зародило човечеството. На един от земните езици. Тази поговорка е на дванайсет хиляди години. „Можеш да заведеш коня на водопой, но не можеш да го накараш да пие“.
– Благодаря за урока по история – подхвърли Оливенко.
– И по конско поведение – додаде Парам.
Ироничните им шеги накараха Риг да се разкиска, докато Вадеш ги водеше към една редица от дървета недалече от Стената. Но забеляза, че заменимият не отвърна с нищо на насмешките им, и му хрумна една идея.