– Аз съм още гладен, но коремът ми е натъпкан и нищо повече не мога да поема – рече Умбо.
– Така се надебелява – обясни Риг. – Като продължаваш да набиваш и след като се наядеш.
– Сигурно толкова ясно си спомням глада, че засищането не може да го утоли.
– Ако хората от Водопаден брод си кръщаваха децата като в селото на Самуна и Подмокрената, чудя се какво ли име щеше да носиш... Посерко?
– А ти щеше да си Смахнатото бебе.
– Това, че съм смахнат, ми пролича много по-късно – рече Риг. – Чак след като се запознах с тебе.
Вярна на думата си, Подмокрената се върна скоро и явно остана доволна от това, че толкова бързо са си изяли яденето. Не че видът и говорът º изразиха някакво задоволство – единствената º забележка беше:
– Ако сте се натъпкали толкова бързо, че ви се додрайфа, гледайте да е само върху одеялата, та да не ми се налага да стържа драйфано от пода, докато тук не замирише на прясно отсечени трупи!
– Като влязохме тук, миришеше много по-лошо! – опъна се Риг. – С нас направо ухае!
– Само заради това се радвам, че сте дошли. Съблечете тия мръсни от пътя дрехи, преди да се завиете с одеялата. До последния парцал!
И тя пак излезе и отново чуха изщракването на ключалката, но едва-едва, защото в кръчмата беше много шумно.
– Тя ни харесва – рече Умбо.
– Знам, и аз го усетих – потвърди Риг. – Много се радва, че сме тук. Направо ни обича като свои деца.
– Които е убила и накълцала в яхнията.
– Много бяха вкусни.
Риг се съблече и въпреки че му стана много студено, обещаващият вид на одеялата го насърчи. Бяха такъв огромен куп, че не му се налагаше да се гуши в Умбо, за да не мръзне, и това щеше да е приятно разнообразие, защото в гората Умбо много се въртеше насън и двамата се будеха вцепенени от студ по пет пъти на нощ.
Вратата се отвори.
– Ей, ама тука сме голи! – възнегодува Риг, а Умбо само придърпа едно одеяло да се покрие.
Подмокрената остави едно нощно гърне на пода и рече:
– Като го ползвате, гледайте да не го разлеете, и в името на Светия паяк, затваряйте го добре с капака, като си свършите работата, иначе никога няма да прогоня вонята от тази стая.
Тя остави до гърнето една кошница, пълна с големи листа.
– И тях пускайте в гърнето, след като ги ползвате.
– Във Водопаден брод, откъдето сме ние, акото ни не мирише – рече Умбо.
– Сигурно си мислите, че и дъхът ви не мирише.
Тя затвори вратата и пак заключи.
Двамата ползваха поред нощното гърне и като свършиха, се съгласиха, че добре затвореният капак е отлично хрумване.
– Листата ми харесаха – рече Умбо. – Много по-меки са от всички, които ползвахме в гората.
– Ще се постарая да разбера от какво дърво са, и ще си ги влачим след нас в голямо гърне на колелца.
Постлаха си със сгънати на две одеяла и се завиха с още по две. После лежаха и трепереха, докато се сгреят под завивките, и заспаха.
Глава 6
Подмокрената и Самуна
Оставаха още два дни до скока в гънката, когато Рам изведнъж се свести, завързан за креслото. Заменимият бе коленичил пред него и го гледаше в очите.
– Заспал ли съм? – попита Рам.
– Ние прескочихме гънката, Рам – отвърна заменимият.
– По график, а аз просто не помня последните два дни? Или по-рано?
– Ние генерирахме седмото поле с неправилна структура и гънката се появи четири стъпки по-рано от предвиденото – обясни заменимият.
– Гънката или просто някаква гънка? – попита Рам.
– Беше гънката, която искахме. Ние сме точно там, където трябваше да попаднем.
– Каква удобна грешка – рече Рам. – Неволно задействаме създаването на гънката четири стъпки по-рано и въпреки това тя ни отвежда до крайната ни цел.
– Всички гънки, всяко неправилно структуриране на полетата, всяко наше действие – всичко беше поляризирано, така да се каже. То винаги ни насочваше точно натам, където искахме да отидем.
– Значи на времепространството, колкото и непослушно да беше то, изведнъж му хрумна да ни изпревари със скок?
– Ние попаднахме сред засечка – отвърна заменимият. – Опитвахме се да го избегнем, защото не знаехме какво ще ни се случи, ако попаднем в засечка. Повечето компютри предвиждаха, че корабът ще бъде разглобен или унищожен.
Рам преглеждаше данните, които се получаваха от всяка част на кораба.
– Но нищо такова не се случи. Все още сме невредими.
– Нещо повече от невредими – отвърна заменимият.
– Как може да си повече от невредим? – попита Рам.
Подът беше корав и в стаята беше студено, но не толкова както в гората, и постланото одеяло беше по-меко от земята. Риг се събуди по-отпочинал от много дни насам и пак се зарови в одеялата, за да види дали не може да дремне още малко.