– Не – отвърна Самуна. – Но аз мога да ви придружа надолу по реката до първия град, в който има. Там доста добре ме познават и мога да гарантирам за вас. А по пътя мога и да ви пазя.
– Но защо ще правиш това за мен? – попита Риг.
– За нас – измърмори Умбо.
– За пари, тъпоглавецо. Аз съм честен човек, но не и богат. Ще отидем в банката – банкерът се казва Бъчваря, и като ти даде парите, ще ми изплати такса. И не се страхувай, че ще те измамя, ще оставим банкера да определи цената. Честна цена за това, че съм те пазил и съм те завел там.
– Банкерът е ваш приятел, не наш – забеляза Умбо.
– Но ти си човекът с парите – отвърна Самуна. – И това го прави твой приятел, а не мой.
После посочи Риг.
– Или по-скоро негов приятел, а не наш.
– Що за банкер се казва Бъчваря?4 – попита Умбо. – Всичките бъчвари тук Банката ли се казват?
– В града, в който живее той, има закон, според който фамилните имена се предават от баща на син и от съпруг на съпруга, независимо дали самото име им подхожда. Негов далечен прадядо е бил бъчвар, това е всичко.
– Много тъп начин за даване на имена на хората – отбеляза Подмокрената.
Самуна отново се обърна към Риг:
– Аз ще получа пари за това, че съм те завел, но това са честно спечелени пари, тъй като е много вероятно да умрете още преди да излезете от Площадката на Подмокрената.
– Така ли се казва този хан? – попита Риг, като се чудеше защо ли не е кръстен на Самуна, тъй като неговото име поне предполагаше нещо ядливо, докато името на Подмокрената звучеше като препоръка да не отсядаш там в дъждовна нощ.
– Така се казва целият град – поясни Подмокрената.
– На вас ли са го кръстили? – учуди се Умбо.
– Може би да, може би не – отвърна Подмокрената.
– Тоя град, годен за вечеря на термитите? – попита Самуна. – Те му викаха по шестнайсет различни начина, преди ние да пристигнем тук и да им кажем, че трябва да изберат едно име, иначе няма да построим тук хана. Предложих им да го нарекат на мен и те го нарекоха на нея само за да докажат, че не са длъжни да правят каквото им се каже, въпреки че по-добър съвет никога не са получавали. За петнайсет години, откакто му дадоха име, този град се е удвоил.
– Какво значение има това дали има име? – попита Умбо.
Самуна завъртя очи.
– „Ела и купи земя тук и построй къща в град, дотолкова забравен от всичките светци, че и името му не знаем!“ Или „Можем ли да пренощуваме в оная странноприемница в онзи град, нали го знаеш, града без име?“
– Те схващат – обади се Подмокрената, въпреки че честно казано, Риг още не схващаше, а и Умбо не изглеждаше по-просветлен.
Риг искаше да разбере какъв е планът.
– Значи тръгваме ли за... града, в който живее банкерът на име Бъчвар...
– Този град има ли си име? – попита Умбо. – Или и те ви чакат да се преместите там?
– Площадката на Подмокрената е нов град – обясни Самуна. – В онзи град хора живеят от два пъти по пет хиляди години. Стар е като света. Дори никой не знае езика, на който първоначално са му дали име.
– Той се нарича О – додаде Подмокрената.
– И в него е Кулата на О – поясни Самуна, сякаш те бяха длъжни да знаят всичко за нея.
– Сигурно на света не е имало много градове, когато са му дали име – заключи Риг. – Има ли и други стари градове, наименувани на гласни?
Самуна погледна жена си и рече:
– Пътуването ще е дълго.
После се обърна отново към Риг.
– В отговор на въпроса, който трябваше да зададеш, ще кажа, че преди да потеглим за О, ще ви купим дрехи, които няма да привличат внимание. Не твърде богати и не твърде бедни, със сигурност не и от горски кожи, нито пък по най-новата мода от горното течение на реката. Ти – той посочи Умбо – ще минеш за мой син, облечен като мен.
– Страшно съм развълнуван – измърмори Умбо.
– И като мой син ще получаваш сегиз-тогиз някой тупаник по главата, щом много ти знае устата, както сега – продължи Самуна. – Този ще е твой братовчед, момчето на брата на жена ми, а те имат малко повече пари от нас. Бил ни е на гости и го водим в О да се срещне с хората на баща си.
– Защо са всички тези лъжи? – попита Риг.
– За да обясним защо твоите дрехи ще са по-хубави от нашите. Когато се срещнем с Бъчваря, той трябва да повярва, че си онзи, за когото се представяш. Писмото има значение, но не толкова голямо, колкото би ти се искало, защото той познава Човека скитник не по-добре от мен. И затова, като те погледне, трябва да види момче, вероятно идващо от семейство, което има пари.
– Но ние не можем да лъжем банкера – възрази Риг.
– Ще му кажем истината. Лъжите са за любопитните по пътя, за да обясним защо си облечен по-различно от нас. И защо се изразяваш толкова по-добре от приятеля си.