– Нямаше ме там цели осем години, а като се прибрах, тя имаше три деца под пет годинки, които изглеждаха така, сякаш трима различни мъже ми бяха направили услугата да ме заместят. Казваш ми, че съм постъпил лошо ли?
– Тя поне две години те е чакала и ти е била вярна – рече Умбо.
– И аз поне не я убих, което беше мое право. Само я изгоних, вместо да я убия, щото Подмокрената разправяше: „Да не започваме с кръв“, а и защото смътно си спомнях, че някога сме били влюбени. И освен това никога не съм зачевал дете с нея, не повече, отколкото и с Подмокрената, а предполагам, че една жена си има право да роди бебета, нали? Където и да се налага да ходи, за да се сдобие с тях.
– Човечна философия. Но тя е поддържала чифлика осем години, а ти си º го отнел.
– Прислугата беше работила по него – поясни Самуна. – А чифликът си беше мой, точно както тя беше моята жена. Отказах се от нея без борба, но дори и светец би продал чифлика и би му взел парите. Тя би могла да се подслони при таткото на някой от своите мъници.
– Значи си мекушав – подхвърли Риг, но с усмивка, за да се досети Самуна, че го дразни.
– Да, момче, майтапи се колкото си щеш, скъсай ме от подигравки, ама съм си мекушав. Това ми стори Подмокрената. Тя и онзи, от който ми е този белег. Те изкараха войната от мен. Но аз продължавам да тренирам за нея. Когато съм на суша де. Упражнявам се всеки ден по час-два, с всички оръжия. Все още мога да забия стрела там, където поискам, до сто крачки. Ако не се бях подхлъзнал на конска фъшкия на бойното поле, онзи никога нямаше да забие меча си в мен – толкова добър бях. И все още съм, въпреки промените, които петнайсет години липса на достоен противник, по-добър от пиян лодкар, причиняват на един стар ветеран.
Хубаво беше да разберат, че макар Подмокрената да не си поплюваше, тъкмо тя го бе разубедила да убие бившата си жена. Тя можеше и да се хвали онази първа вечер как щяла да изхвърли Риг и Умбо в реката или да ги изрита навън, на милостта на лодкарите, но сега Риг разбра, че двамата със Самуна са добри хора и само си придават коравосърдечен вид заради клиентелата.
– Подмокрената упражнява ли се с теб? – попита Умбо.
Риг очакваше той да си изяде тупаника заради нахалството, но Самуна само се засмя.
– Че кой друг? Не, тя не е боец, не е като мен, но слага подплънките и ми помага да упражнявам стъпките и ударите. Никой, когото познавам, не може да се мери с моя обхват, единствено тя. Аз съм си големичък, знаете. Излизаме призори и се упражняваме един час, след като изгрее слънцето. И не е лошо лодкарите да ни виждат, докато го правим, и че не ни гони махмурлук като тях. Да знаят, че дори и когато мен ме няма, тя отстоява своето.
В ранния следобед на четвъртия ден те я видяха: Кулата на О, издигаща се над дърветата покрай реката. Беше почти невидима на фона на стоманеносивото зимно небе, но всички я виждаха – стоманен цилиндър, който се издига нагоре и завършва със заоблен купол на върха.
– Е, пристигнахме – рече Умбо и двамата с Риг се спуснаха по стълбите на главната палуба.
– Чакайте – рече Самуна. – Досега не сте минавали оттук и не знаете, но няма да стигнем в О по-рано от утре по обяд или още по-късно.
– Но тя е там! – възкликна Умбо.
– Виж колко мъгляво се вижда. Въздухът е чист и ако беше толкова близо, колкото си мислите, нямаше да изглежда така.
Риг пресметна наум въз основа на неща, на които го беше учил Бащата.
– А колко е висока?
– По-висока, отколкото си представяте. Мислите ли, че хората щяха да правят поклоннически пътувания, за да я видят, ако беше просто висока? Освен това реката прави широк завой нататък и ще я загубим от очите си за часове, а после ще се върнем от друга посока, преди най-сетне да ни се разкрие колко е голяма наистина. Това е едно от чудесата на света – помислете си, някой народ или град е притежавал ума и силата да построи такова нещо! И все пак е напълно безполезна. Казват, че отнема цял ден да се изкачиш до върха º, но не ми е ясно откъде някой би могъл го знае – тя цялата е запечатана, и не защото Съветът на О е издал някакъв закон, не, тя е запечатана отвътре и не можете да проникнете в нея дори колкото да разберете за какво са я построили.
Риг гледа Кулата на О, докато светлината не помръкна дотолкова, че тя стана невидима. Чудеше се какво е можел да знае Бащата за нея. Той знаеше всичко, или поне така изглеждаше. Но и през ум не му беше минавало да даде на Риг урок за това място.
4 Бъчвар на английски е „cooper“. Това е и значението на фамилното име на писателя Джеймс Фенимор Купър. Малък намек от страна на Орсън Скот Кард, че и съвпадението в заглавията не е случайно. – Б. пр.