– Защо тези стълби са толкова широки? – попита Умбо. – Толкова много хора ли трябва да се качват и да слизат по тях едновременно?
– Не – отвърна Самуна търпеливо, сякаш говореше на любим син. И така беше правилно, помисли си Риг. Правилно беше и Риг да си мълчи, все едно не проявява никакво любопитство към това място.
– За един банкер е важно да впечатлява онези, които все още не са му клиенти, със своето благополучие. Богатият банкер няма да се изкуши да краде от клиентите си и богатството му показва, че той умее да се разпорежда мъдро с парите.
Умбо отвори уста да каже нещо, но Риг вдигна пръст така, че старицата да не го забележи, и го размаха – предупреждаваше момчето да си мълчи. Защото знаеше точно какво възнамерява да каже Умбо; сам той си го беше помислил: „Банкер, който изглежда богат, може да се е сдобил с богатството си точно чрез кражби от клиентите си“. Но сега не му беше времето да подмятат думи, които не искаха да бъдат повторени пред господин Бъчваря.
И така, те изкачиха в мълчание още един ред стъпала, завършил с просторна площадка, в дъното на която имаше грамадна, остъклена двойна врата. Други, по-скромни врати се редяха от двете º страни.
Старицата ги накара да спрат на няколко стъпки от голямата врата и въпреки че не се виждаше никой, тя произнесе не особено високо:
– Самуна от Площадката на Подмокрената, бивш главен сержант от Народната армия, и две момчета, за едното от които той гарантира, че е издигнато, господине.
Недокосната от никаква ръка, вратата се отвори – нито навътре, нито навън, а крилата º се приплъзнаха вляво и вдясно и пред тях се откри голяма светла стая с много високи прозорци по стените и маса, по-голяма от масата в трапезарията на Нокс. Пространството между прозорците изпълваха рафтове с книги, които бяха препълнени, никакво празно място не зееше по тях. Самият господин Бъчваря стоеше до най-големия прозорец, непосредствено зад масата, и ярката светлина, която влизаше през него, очертаваше силуета му. Гледаше навън, сякаш на стената на отсрещната сграда имаше нещо важно за оглеждане.
– Влезте, настанявайте се – подкани ги той. Гласът му прозвуча като шепот на човек, който им говори на ухо.
Щом влязоха, Самуна ги спря, колкото да притисне пръст до устните си и да им напомни, че само той ще говори. Риг реши засега да се подчини и да остави кръчмаря да се погрижи за всичко. Досега той се оправяше доста добре.
Ала когато ставаше дума за банково дело и големи суми, Самуна знаеше малко, а Риг знаеше много. Бащата никога не го беше учил как да се оправя с лодкари в тъмна крайречна кръчма, но го бе учил на банково дело и финанси. А Риг разбираше и това, че ако иска да вдъхне доверие като законен собственик на парите, които струваха тези камъни, колкото и да бяха те, трябваше да покаже, че взема решенията сам и не е лесно да го преметнат.
Единствените столове бяха табуретките около масата. А те бяха ниски почти колкото столчетата за доене и щом седнаха, дори и Самуна изглеждаше малко нелепо, като дете, седнало на масата на възрастните. Умбо не беше висок за четиринайсетгодишен и изглеждаше още по-глупаво. За да бъде ефектът пълен, му липсваше само биберон. Риг забеляза това и не седна. Веднага бе разпознал нещо, за което го бе предупреждавал Бащата – че хората, ревниви към властта си, които се боят да не я загубят, ще използват подобни трикове, за да властват над другите.
„Но ако откажеш да позволиш на такъв човек да ти прилага подобни трикове, той ще се уплаши от теб. Ако това желаеш, откажи да се подчиниш. Но ако искаш да го заблудиш, че си благодушен, подчини се с радост и затаи съпротивата в душата си“. В този случай Риг реши да не се подчини, защото знаеше, че внася голямо богатство в банката, а не иска заеми. Банкерът трябваше да се докаже пред Риг, а не обратното – така знаеше Риг, че трябва да протече разговорът. Осъзнаваше също, и не за първи път, че по време на онези обиколки из гората Бащата го бе подготвял за моменти като този. „Живеех в гората сред зверовете, оплискан до лактите в кръв, и дръжката на ножа за дране се бе изтъркала така, че да приляга в мазолестата ми длан, но образованието ми беше дадено за стаи като тази“.