Щом звуците от придърпване и местене на табуретките утихнаха, господин Бъчваря се обърна и примигна в мига, щом забеляза, че Риг е останал прав в края на масата, а торбата му стои на нея, отворена.
Момчето спокойно го погледна в очите и се опита да задържи същия непоколебим, безстрастен поглед, който бе упражнило върху стража долу. И докато го гледаше, забеляза и пътеката, която бе следвал господин Бъчваря досега. Той беше сновал меж-
ду масата и лавиците с книги – половин дузина малки пътешествия. И Риг разбра, че когато са обявили пристигането им, докато са чакали пред вратата, господин Бъчваря е търчал насам-натам и е разчиствал всичко от масата. Стойката му до прозореца беше само поза. Той наистина смяташе идването на Самуна за доста важно и се беше постарал да внуши впечатлението за тежест и липса на особен интерес, което означаваше, че работата, по която те идваха при него, му беше нужна.
– Господин Бъчварю – рече Риг, въпреки че Самуна се готвеше да заговори и го изгледа сърдито, щом го изпревари. – Сдобих се с наследство от починалия ми баща. Възнамерявах да го отнеса в Ареса Сесамо, където имам роднини, с които никога не съм се срещал. Той ми даде препоръчително писмо до банкерите там, но намирам за неудобно да продължа пътуването си, без да обърна малка част от него в пари за харчене. Затова желая да обмислите продажбата на един конкретен предмет, да ми изплатите малка част от стойността му в монети и да ме снабдите с кредитно писмо, което да бъде конвертируемо при пристигането ми в Ареса Сесамо. Предполагам, че имате отношения с поне една банка в Ареса Сесамо?
Раздразнението на Самуна се бе превърнало в нещо, подобно на благоговение. Е, не беше ли карал Бащата Риг да се упражнява в реторика? „Кажи същото нещо, но сега го кажи на някого, когото обичаш и комуто си много задължен“. „А сега го кажи на някого, който си мисли, че има власт над теб, но ти искаш да го сплашиш“. „Кажи го на някого от по-висока класа от онази, на която привидно желаеш да принадлежиш“. „Кажи го сега така, че да дадеш на някого да разбере, че е от по-низша класа“. Всичко това се струваше на Риг игра, но той бе овладял всички тези трикове на реториката, преди да навърши десет години, и се справяше толкова добре, че Баща му се смееше възхитено на някои от казаните от него неща. Бе използвал доста тези умения пред чифликчии, кръчмари и други пътници, спускащи се надолу по Северния път, и се бе оправил доста ловко със Самуна и Подмокрената, но във всички тези случаи това му служеше, за да изглежда точно какъвто си беше – безобидно момче, което се нуждае от помощ.
Ала сега Самуна и Умбо го виждаха в друг образ – на момче, напълно осъзнаващо собствената си стойност, обърнало се към мъж, от когото очаква услуга, за която няма да плати и грош повече от цената º.
– Да, да – отвърна господин Бъчваря след известно колебание. – В добри отношения съм с двама аресидски банкери и при всеки от тях моето кредитно писмо ще бъде добре прието.
– С какво шконто? – попита Риг, защото Бащата се бе погрижил да го научи, че кредитните писма можеха да бъдат приети, но с шконто, достигащо понякога цели деветдесет процента, докато средствата бъдат прехвърлени и потвърдени.
– Без шконто, уверявам ви! – рече малко стреснато господин Бъчваря, а причината за изчервяването му се изясни, когато бе принуден да додаде: – Поне в едната от тях, къщата на „Рудудори и синове“.
– А другата, която налага шконто на писмото ви?
Бъчваря се позачерви.
– Има ли значение?
– Имам намерение да отнеса писмото първо в банката, която ви налага шконто, да пренебрегна шконтото им и да се обърна към „Рудудори“. Можете да бъдете уверен, че те ще съжаляват за загубата и за в бъдеще няма да ви налагат шконто.
– Много сте... щедър.
Но Бъчваря като че все още хранеше съмнения.
– Ако ми услужите добре, и аз ще ви услужа добре – рече Риг. – Най-доброто наследство, което моят баща ми остави, бяха неговите принципи за честна търговия. Той ме научи, че е по-добре да се сприятелиш с един човек чрез честна сделка, отколкото да постигнеш временна печалба и да загубиш доверието му. Старши сержант Самуна ме уверява, че и вие извършвате сделките си по същия начин, и точно затова се отбих в О, за да се обърна към вас, ако сте заинтересован да ми окажете услугата, която ви искам.